Въпрос: Желаейки да мислим за любовта към другарите, Рабаш е написал статии за групата. Аз разбирам, че рав Аба е написал Зоар в такава скрита форма по исторически причини. Но защо ние, желаейки да мислим за любовта ни към другарите по време на четенето на книгата Зоар, я оставяме в същия този вид, а не я довеждаме до нивото на статиите на Рабаш?

Отговор: Да допуснем, аз идвам при майстора и го моля да настрои цветовете на екрана на моя компютър. Той вижда изображението на екрана и казва: ”Добре аз ще го настроя. А ти почакай”. Гледам: той отваря компютъра и започва да се занимава с разните там пиксели, кодове, от които нищо не разбирам. Изведнъж виждам някакви си йероглифи на екрана, редове от кодове и цифри… ”Питам: какво правиш! Помолих те да настроиш само жълтия цвят, и малко белия. Защо се занимаваш с тези числа? Аз не съм се пазарил с тебе за това!”

Но доколкото той разбира, че точно това трябва да се направи, то отива на нивото на силите и определя всяка сила, всеки вектор – какъв трябва да бъде относно останалите – и с това променя цветовете на екрана.

Ти сякаш питаш: защо единия кабалист е описвал цветовете, а другия- описвал цифрите? Всеки изразява онази единна реалност, но в друга форма. Казвайки истината, езикът на цифрите, решимот ( информационните данни), т.е. езика на кабалата, както пише Баал а-Сулам, – покрива всичко. Тъй като в духовното има само Сили: сила на получаване и сила на отдаване и решимо. Освен това друго не е необходимо.

След това ти се впечатляваш от собствените си желания в една или друга форма, а някой друг се впечатлява по друг начин. Но главното е да запишеш впечатленията. А всеки ги записва според характера си – има лирици, има и физици, като в нашия свят.

От урока по книгата Зоар, 12.02.2012

[69836]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар | Add Comment →