Въпрос: Говорихте за това, че вместо към напълването трябва да се стремим към желанието, към потребността. Какво означава да се стремим към желанието? Какво означава да получим напълване от желанието?

Отговор: По улицата върви младеж и целият сияе от щастие. Защо? Той обича момиче.

Кажете, какво му става от тази любов? Защо това чувство така го напълва? Какво получава той? Той не получава, а е готов да отдава. Той иска да се свърже с нея, да обича. Не говоря за любов между възрастни хора, не и за сексуални отношения, а за по-високо чувство, макар то също да е основано на получаване.

Ти обичаш човека и искаш да му направиш удоволствие. Искаш на него да му бъде хубаво, стремиш се да се свържеш с него.

Освен хормоналното влечение, присъщо и на животните, ни е дадено това възвишено чувство, за да научим нещо от него. Нищо не е създадено просто така. Затова в нашия биологичен организъм, в това белтъчно тяло има някакво въодушевление от чувството към ближния, наречено любов на един човек към друг.

Защо това ме напълва? Чувствата ни напълват. Любовта се напълва от това, че съм в отдаване, а не в получаване. И ако получавам нещо от обичащия ме, то е само, за да ме пробуди и да откликна в отговор. Но, всъщност, ако в мен живее любовта, аз се наслаждавам, отдавайки на любимия човек, а не получавайки от него.

Това са закони на природата, нищо не можеш да  направиш.

От урока по книгата „Зоар“, 30.01.2012

[68030]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →