Въпрос: Как да се обърна правилно с молба към Твореца? Навсякъде се натъквам на своя егоизъм. . .

Отговор: Трябва да разбереш едно: всичко е готово за твоето раждане, но ако ти не започнеш да действаш, да се сражаваш – Фараонът ще те държи заточен и няма да ти даде да излезеш на свобода. Твоят егоизъм, от една страна, ти дава възможност да се развиваш, а от друга страна, не ти позволява да излезеш.

Иска се външен натиск, големи страдания, войни и бедствия – само за да поискаш да се родиш. Духовното раждане не е механичен процес, то е невъзможно без твоето желание. Ти отвътре отваряш ново желание и тогава усещаш новия живот. Без това няма да преминеш към следващия етап.

И затова има две възможности: или ще те притискат факторите за развитие, или ти самият ще организираш натиск върху групата. Тогава Фараонът, който не ти дава да си поемеш дъх, става доброто обкръжение. И то също натиска и налага задължения. Повече от това, ти сам изискваш от другарите – докато не закрещиш: ”Искам да се родя!”.

И така, всичко е готово за раждането и всичко зависи от теб. Ясно е, че сега се намираме във вцепенение, в дрямка. Как да се пробудим? Затова трябва да пробуждаме всички. Трябва да прилагаме усилия – тъй като те не минават безплатно, а се събират в критическа маса.

Пътят към раждането, ако го ускоряваш – не е поетапно изкачване на върха, когато се изкачваш все по-нагоре и по-нагоре. Вместо това преживяваш възходи и падения, докато тяхната сума не те доведе до точката на раждането. При това, то се случва внезапно, ти до последно нищо не знаеш – и изведнъж се появяваш на света и бягаш от египетската тъма.

По такъв начин не трябва да растеш в нарастващи беди и схватки. Стигат ти само няколко схватки, които предизвикваш сам. Тъй като правиш това осъзнато и осмислено, виждаш какво се случва с теб и затова не трябва да се издигаш по стъпалата на страданието.  Разбирането на процеса покрива, компенсира неговите беди – и от мъки те се превръщат в копнеж по светлината. Ти  изнуряваш от нетърпение: ”Защо още не съм се родил?” – вместо това да страдаш от войни и прочее материални бедствия. Малката болка на човешкото стъпало ти спестява огромното нещастие на неживото, растителното и животинското стъпало.

Нищожното усилие в осъзнатия напредък е милиард пъти по-ефективно от принудителните усилия по дългия път без ускорение.

От урока по статия от ”Мир”, 27.01.2012

[70136]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →