Човек преминава през различни етапи в своето духовно развитие. В началото, той сякаш не е жив – включва се в групата, която започва да му влияе и да го развива. А той още не е способен на самостоятелни движения и не разбира къде се намира.

Така минават няколко години, докато не осъзнае, че има работа и трябва активно да действа, всеки миг да изяснява в каква посока гледа. От този момент той престава да бъде нежив и се превръща в растение. Започва сам да расте, за сметка на грижата за самия себе си, благодарение на съединението с другите, изпълняване на съветите на учителя, вниманието в пътя.

Той вече сам се опитва да постави себе си под влияние на обкръжението, защото е изяснил, че групата – това не е просто събрание на хора, а притежава особенна вътрешна сила, която е необходима за неговото развитие. Така той става “растение”, нали започва да извлича от групата, сякаш от почвата, сили за своето развитие, за да се включи още по-силно в тях. Разбира, че плодове растат на възрастното дърво, а дървото расте само при условие, че човек се включва в групата.

Израствайки, той желае да получи плодове, които се явяват съединение, любов, взаимно отдаване и разкриване на общата сила на отдаване, в която се разкрива Творецът. Това все още е на растително ниво.

Но след него има още и животинско ниво, когато той вече може да управлява и да взима върху себе си част от грижата за връзката между всички. Това вече не е “дърво”, израстнало на едно място и пасивно, относно човека, който се грижи за него.

Човешката степен в човека – това вече е този, който се грижи за дървото. Но и животинската степен в човека – вече не е просто дърво, а такова, което само се стреми да расте и се опитва активно да участва в цялата система. Човек вижда общите неизправности и се опитва да ги подчини. Той вижда как не само да поправи себе си и относително пасивно да се включи в системата – но и как да помогне на другите, от което се включва в общите връзки и поправяне. Това може да се отнесе към животинската степен.

А след това има и човешка степен, когато, съгласно своите действия, вече се слива с Твореца. И се получава, че основата на цялото наше развитие – това е грижата за “дървото”.

Като начало, това е достатъчно, за да се раздели животът на материален и духовен. На материалния свят трябва да се отдава това, което е необходимо – не повече и не по-малко. А на духовната работа – всичко останало, без ограничения.

От урока по писмо на Рабаш, 08.02.2012

[69196]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →