Не поправям себе си, а своето включване в останалите. В мен няма нищо за поправяне, освен връзката ми с останалите.

Какви са тези ”останали”? Тук трябва да разбираме, че това, което съм бил вчера – днес вече не съм същият. По различните състояния в мен, трябва да изяснявам състоянията между мен и останалите. Всеки ден човек започва на чисто и поправянията винаги се правят във взаимна връзка с парцуфите.

Казано е, че любовта между творенията насочва към любовта към Твореца. Другарската любов е съсъда, отношението, в което проявявам своето отдаване към Него. Тъй като Творецът е общият закон, общото свойство, което разкривам във взаимната връзка между всички нас. Няма нищо извън общия съсъд. В своето отношение към другарите, в дъха си, в сърцето си аз създавам Твореца. А дотогава Него го няма.

Въпрос: В групата изпълняваме следното упражнение: всеки трябва да мисли за това, всички мислено да се грижат за всички. В разговорите ние си напомняме един на друг за това и добавяме: ”С помощта на Твореца”. Води ли ни това към истинската любов?

Отговор: Да, ако имате предвид, че всяко нещо може да съществува само с помощта на светлината, връщаща ни при Източника. Тогава наистина изграждате необходимите условия за реализация.

Любовта няма граници – тя се разпространява до Безкрайността и по-нататък. Всеки път я определяме по новому – изхождайки от текущите си желания и намерения. Днешното упражнение действа срещу забравяне: другар помага на другаря си за три условия: Аз, Той и Висшата сила, светлината връщаща ни към Източника – с други думи, връщаща ни един към друг. Някога в нашето единство царяла светлината, и сега, споявайки ни отново, тя реализира необходимото условие за поправяне, за да се възцари отново в нас.

На езика на кабала това се нарича ”заповед”.

От урока “Предисловие за Учението за Десетте Сфирот”, 01.02.2012

[68654]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →