Изследване: Все повече хора се оплакват от отсъствие на интерес към работата. От 8 работни часа те изразходват за работа само 2-3. През останалото време се опитват да се вдъхновят за трудовия подвиг.

Това е поколение на “изгасналите очи”, което не се увлича нито от самия процес на труда, нито от неговия резултат, нито от наградата за труд. В психологията това се нарича остра криза на мотивацията. От нейното отсъствие се оплаква всеки трети работник в офис.

Кризата на мотивация не ни удари по-рано, защото я изпревари икономическата криза, която застави много да се разсънят под заплахата от масови съкращения.

Сега много формулират своето настроение така: “По-добре да лежиш за лев, отколкото за десет да бягаш.” В качеството си на мотиватор не работят дори и неплатените кредити. Те те заставят да затегнеш колана, но мислейки за дълговете, човек работи не за резултата от работата.

По-рано хората бяха жадни за благата на цивилизацията, но чувството на глад премина. Периодът, когато си работил, за да живееш, премина. А натрупаната умора остана. Причините за днешната криза на мотивацията трябва да се търсят на върха на пирамидата на потребностите – да бъдеш разбран и оценен от обкръжаващите.

Реплика: Растящият егоизъм ни принуждава да направим преоценка на ценностите. Отсъствието на истинска цел в живота ни “отпуска ръцете” и ни принуждава просто да съществуваме. Само разкриването на целта, която е по-висока от този живот, ще ни даде енергия и бодрост, а усещането за нейната вечност – радост в съществуването. Иначе след кризата на мотивацията да работиш, ще настъпи криза на мотивацията да живееш…

[70571]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →