Винаги сме правили механични, студени сметки, както се полага, че е необходимо, за да въведем ред във финансите, материалнoто снабдяване, суровините, в някакви сделки, без значение кой стои зад тях.

Но сега стигнахме до ситуация, в която виждаме, че всичко това не е достатъчно, че не работи вече в тази форма. Във всички наши отношения трябва да внесем топлина, участие, доверие! Освен суха пресметливост е необходимо и отношение, което е извън нея – привързаност един към друг, взаимни отстъпки, добавяне от всеки по още нещо над сухото изчисление.

Без това, нищо няма да върви. Защото цялата наша основа е желанието,  а то е чувствено и иска да усети напълване. А напълването не се измерва с пари! Аз се наслаждавам от усмивката на детето, защото го обичам и няма да го продам за никакво съкровище на света. Аз мога да разчитам на близките си хора, че ще се погрижат за мен, според силите и възможностите им – и това е невъзможно да се купи с пари, колкото и болници да построя около себе си и каквито и служби за моя подкрепа да създам.

Тоест, каквото и да вземем: от най-простия живот, отношенията между поколенията, отношенията между хората, индустриалните отношения, търговията, образованието, културата, сигурността – целият проблем е в това, че ние напълно загубихме връзка един с друг. И ние не се обучаваме на тази връзка.

Някога тя е съществувала по естествен начин и е действала по-силно между хората. Хората са били привързани към земята, към града, към своята страна, към родината. Днес, тази връзка е станала доста неясна. Ние губим такова понятие като „дом“ – а това е много важно за нас. Без него човек не чувства смисъла и вкуса в живота.

Невъзможно е да живеем без да се грижим за някого и без някой да се грижи за нас. Въпреки, че  днес е трудно да поемаме отговорност, а привързаността на някого се възприема като бреме. Но без това ние не можем да продължим да живеем.

Не случайно днешната криза е толкова многопластова. Тя  започна в най-суха форма – от парите, и започна да расте като снежна топка, прибавяйки към себе си все повече проблеми, започвайки от най-чувствителните: вътрешната криза в живота на човека, кризата в семейните отношения, с децата, в културата, образованието, здравеопазването, сигурността. Така тя нарастваше все повече и повече, докато не достигна до икономиката.

И докато тя не се добра до ниво, най-отдалечено от човешките чувства – ние почти не й обръщахме внимание. Бяхме готови да пренебрегваме чувствата си – и ги пренебрегвахме. Но сега, вече не ни остана изход – достигнахме до самия предел. И ако започнем да развиваме кълбото в обратна посока – от финансовото състояние обратно към нас, ще видим, че ако не възстановим доверието между хората, няма да можем да оцелеем.

От 6-а беседа за новия живот, 03.01.2012

[68440]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment →