Въпрос: Как да прехвърлим човека от нивото на умозрително възприемане, чрез тази идея, на ниво усещания, при което той ще бъде готов да отстъпи?

Отговор: Това е възможно само при условие, че човек вижда и така усеща, разчитайки на голям брой примери, колко той е свързан с другите и зависи от тях, доколко няма избор и колко е добре да бъде в правилна връзка с другите. Това означава,че човек трябва да види какво печели и какво губи. Това е етап от убеждаването.

След това преминаваме към практическа работа с групи от хора. Те трябва да включват въпроси и отговори, игри, песни, филми – трябва да преведем човека през емоционалното възприятие на плюсовете и минусите на поръчителството и обединението, да му покажем, в истинската му форма, до какво може да доведе изпълнението или неизпълнението на тези принципи. Това е вторият етап.

Третият етап, трябва да използваме това, което се нарича „навикът става втора природа“ – вече говорихме за това в предишните беседи. Ако човек свикне да се съобразява с другите и да бъде свързан чрез взаимно поръчителство в малка група, постепенно, обучавайки се на това и разбирайки, че това му е изгодно, той пренася това към все повече и повече хора, докато достигне до едно състояние, в което възприема целия свят като един общ кръг.

Трябва да привлечем към сътрудничество учени, които говорят за това на научен език. Те обясняват от гледна точка на природата това, което се случва и какво ще се случи във всеки конкретен случай, както и един лекар, който казва: „Вие сте с такова заболяване и само това лекарство ще ви помогне. Но това лекарство е постижимо.“ Наистина е трудно, но човек е готов да се откаже от всичко за живота си.

Трябва да използваме силата на обкръжението, което може да убеди човек във всичко. Мога да кажа на черното – бяло. Ако до мен стоят 20 души и в продължение на 20 часа ме убеждават, че то е бяло, аз ще започна да мисля, че е бяло. Мозъкът ми променя програмата и като резултат от външното убеждаване, аз започвам да виждам, че това е бяло! Това е практическо потвърждение.

Влиянието на обкръжението променя свойствата на човека, променя всичко, с което сме свикнали. Все пак, това е начинът, по който сме расли! Не сме знаели какво виждаме и какво става около нас, на това са ни научили! И сега само трябва да разберем, че човек може да бъде научен на всичко. Трудно е да се изтрият стереотипите му, но ние не правим това, а само поправяме егоистичното му изкривяване, за да може, като отдава на другите, сам да се наслаждава.

В крайна сметка, той получава правилната егоистична печалба, а и как може да бъде иначе?! Грижат се за него, обещават му най-доброто, само че за това трябва да отстъпи, и какво от това? За всичко в живота трябва да платиш! Все пак, това не е чак толкова голяма отстъпка, понеже още щом човек започне да се отнася само с добро, с любов към другия, той започва да се наслаждава от това, което отдава.

Човек не трябва никога да чувства натиск и напрежение: „Нямам изход, аз ще се отнасям добре към теб, въпреки че това изисква от мен огромни душевни сили, вътрешни усилия…“ В никакъв случай! Трябва да създадем такива медии, такива външни въздействия върху човек, че той да се промени и на него изведнъж ще му стане по-леко! Той ще започне да се наслаждава от това, че се отнася добре към теб. Ще се намери в един прекрасен свят! Всички се отнасят добре с него и той се отнася добре с тях!

Трябва да преминем от релсите на принудата в релсите на доброволността, да се научим да отстъпваме, отначало принудително, а след това – по желание.

От 5-а беседа за новия живот, 27.12.2011

[68225]

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment →