Въпрос: Повечето  хора не могат да изразят своите желания и мисли. Те имат набор от някакви зададени клишета. Човек не мисли за себеизразяването, а се грижи за това, да не каже нищо излишно.

В курса по интегрално обучение, ние можем да говорим за значението на вътрешното себеизразяване, защото това, което чувствам, мисля и виждам е по-важно от набора от стереотипи и клишета?

Отговор: Обикалям по света и виждам, че хората са като с „кепенци“ – те са затворени, не искат да се разкрият, страхуват се да се отворят, защото веднага ще получат отрицателно въздействие.

В това отношение, трябва да го оставим на мира. Нека всеки човек живее „в себе си“ такъв, какъвто е. Не трябва да го пречупвате, не трябва да го издърпвате – него, съпротивляващия се, от „клетката“ му. Той не иска да излиза, а вие сте отворили вратата, счупили сте я, дърпате го от там, и той, бедния човек, се съпротивлява.

Това не е хубаво. С това ще предизвикате съпротива, ще престанат да ви вярват. Вие нахлувате в личния живот на човека – не го улеснявате и подобрявате, а само го усложнявате. Той цял живот се е крил и знае, че да се разкрие – означава да се изложи.  А вие му оказвате натиск.

Какво трябва да се направи? Необходимо е да се създаде общо интегрално ниво, извън него, извън нас и тогава ще можем спокойно да се издигнем на него. Аз оставам сам със себе си, със своите качества и в същото време се свързвам с останалите на това общо ниво. Мога да говоря за обща любов, за общо взаимодействие, за всеобщо поръчителство, защото те в дадения случай не са мои лични, егоистични. Ние за сега не се докосваме до егоизма.

Все едно ги водите на пътешествие с вълшебен космически кораб, и те участват в тази игра. Те са готови да се издигнат, съгласни са да играят, съгласни са да общуват. Това не ги кара да се разкрият, да се излагат и да поставят под заплаха вътрешния си, тесен личен егоизъм.

Дайте им постепенно да почувстват това състояние, да посъществуват в него. Нека поне малко се стоплят в него, да се разтопят, „да се прегърнат“, „да се почувстват“ един друг, да разберат, че това е възможно. И тогава, от това състояние те ще започнат да влияят сами на себе си , и вие ще ги видите съвсем други.

Те изведнъж ще открият, че не трябва да се грижат  за „клетката“, в която се намират, в която са се крили от другите през цялото време – тя е престанала да бъде важна за тях. Но това те сами ще решат.

Реплика: За какво тогава да разговаряме с човека?

Отговор: За целта, за това, което е пред нас! Необходимо е да възвишаваме целта, за да ни привлича доброто, а не да ни гони злото отзад! Именно това!

Човек се развива, когато го храниш, когато се грижиш за него, тогава той става „пухкав“ като дете, и расте. Трябват му най-добрите впечатления.

От 8-а беседа за интегралното възпитание, 15.12.2011

[69312]

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment →