Въпрос: Има състояния, от които без помощта на другарите, не може да се излезе, а има и такива, които зависят от самия човек – как да отделим едното от другото?

Отговор: Да получаваш от групата е равносилно на това, да получаваш от Твореца, защото Той се облича в цялата тази реалност, която се намира извън мен. И ако другарите ме вдъхновяват и ме пробуждат, това е все едно, че Творецът ме е пробуждал.

Но това няма да бъде мой съсъд. Духовният съсъд е добавка, която получавам от тях според моето изискване, с моето усилие ”да си купя другар”. И тук всички се подчиняват на точния разчет: колко сили съм вложил, колко съм поискал от тях – и колко съм получил.

Колко съм получил, благодарение на нашето съединение, на стремежа ни към връзка, работейки над разума, доколко се смятам за по-малък от всички, за ”нула”, а останалите за повече от мен, за ”единица” – такова пробуждане ще получа, с една дума ”1” с много нули след него – 1+0000000000…. С това се измерва моят духовен съд.

От само себе си нищо не се получава, а само с точен разчет: отчита се моето желание, желанието на другарите или желанието на Твореца, силата, получена от мен, от тях или от Твореца. Всичко е отчетено точно.

А ако аз се пробуждам от това, че случайно чувам песента на другарите или от някакви разговори, то това не се смята за резултат от моята работа. От това мога да се вдъхновя и да разпаля своето желание към духовното, намирайки се под голямо впечатление, и да поискам да се обединя с него, но всичко това ще бъде за тяхна сметка.

Зачита ми се само ако аз сам развивам своя устрем, без да гледам на това, че не усещам никакъв интерес и бих предпочел да не ставам от леглото, и изобщо да не се движа, но аз се грижа, как да прибавя от себе си някакво си движение от мен към тях. Иначе това няма да бъде мое желание.

Затова на човек може да му се стори, че е направил много. Но ако би видял своята истинска сметка, то е вероятно да не открие никакъв ”доход”. Целият духовен свят съществува единствено като ”производен” на усилията ни, като ускорение. А ако се движа с постоянна скорост, то това е равносилно на стоенето на едно място. Броят се само добавките, производните, ускорението.

И ускорението не трябва да бъде постоянно – защото това ще бъде спиране. През цялото време трябва да се върви с добавяне. Ако можехме да разчетем тази ”формула”, щяхме да видим, че не сме вложили много в своята сметка…

От урока по статия на Рабаш, 16.02.2012

[69956]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →