Зад пределите на любовта, отвъд Безкрайността

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако на всяко духовно стъпало трябва да добавяш от себе си все повече любов, то как се прави това?

Отговор: Такива стъпала са още далеч от нас, но от самото начало получаваме за това инструменти-желания – благодарение на това, че се издигаме над своето его, опитвайки се да се съединим с групата, другарите, да постигнем взаимно поръчителство и сливане.

Това вече е построяване на духовните съсъди, които могат да бъдат по-високо от личната сметка. Упражнявам се в общата сметка, опитвайки се да почувствам как за мен другият може да бъде по-важен от самият мен. Това вече са първите стъпки в направление към любовта.

С тези стъпки, преди всичко, строим в себе си способност на любов – отначало е просто желанието да почувстваш другия както самия себе си, а след това – повече от себе си, и започваш да живееш в него, искаш да го напълниш. Така достигам състояние, когато светлината Хасадим запълва целия мой съсъд и така постигам любовта.

Започвам да приемам желанието на ближния (АХА“П) и да работя над него така, че неговото напълване става моя единствена грижа. Така постигаме преданост на душата и абсолютна любов.

А намирайки се в абсолютната любов, през цялото време търсим какво още можем да добавим към нея. Когато постигаме някакво стъпало, Творецът ни разкрива още една и още една пуста област – по-високите стъпала. Но когато стигнем до съвършената любов в света на Безкрайността, мисля, че от пълната взаимна любов и отсъствието на недостиг, видимо ще се открие ново измерение по стъпалата над света на Безкрайността. Това вече е зад пределите на любовта.

Защото съгласно нашето разбиране и разум, абсолютна любов не може да съществува. Ако има само бяло или само черно, творението изгубва своите усещания. Това е, което става със сина, усещащ абсолютната любов на бащата. Той няма какво да постига, няма над какво да работи – няма никакво пусто, незапълнено пространство, ако той чувства, че никакво негово действие, от най-лошото и до най-доброто, няма да измени отношението на бащата към него.

Това е проблем – нали той всеки път трябва да разкрива реакцията. В това взаимодействие: отдаване и получаване – той чувства самия себе си. А иначе нищо не усеща. Бащата със своята безкрайна любов анулира сина и затова Творецът се скрива.

А как ще бъде това в края на поправянето – сега е невъзможно да се каже. Видимо ще се разкрие ново пространство, в което творението ще се издигне към някакво по-високо съществуване – вече след сливането с Твореца и абсолютната любов, напълно усещайки Твореца.

Понятието свят на Безкрайността включва в себе си наистина безкрайни възможности…

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 13.02.2012

[69643]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: