“Заповед” на езика на Кабала – това е поправянето на желанието, създадено от Твореца. Желанието се развива с помощта на светлината, която му въздейства в четири стадия на своето разпространение. В резултат, желанието се „раздува“ до безкрайни размери и получава всичко, което светлината иска да му даде: любов, напълване, изобилие.

В началото желанието е било малко, като капка семе. А след това любовта го „раздува“ в огромна топка. И ето, чувствайки любов, в някакъв момент желанието изведнъж усеща, че самото то е противоположно на нея. Тогава то веднага „спатъхва“ и отново се връща към точката.

Какво се случва с цялата тази любов, която е чувствало желанието? Тя се превръща в страх, в благоговение, в негов ограничен свят. Желанието не може повече да понесе всичко това, което е получило от Корена чрез четирите стадия и затова намалява себе си.

След това то се опитва да се справи със ситуацията – да намери подобие, да се слее със същото чувство. Тъй като това чувство  е същността на прозрението, на разкриването на Твореца, Негова същност. И сега, желанието се опитва да се „раздуе“, да се уподоби – малко повече, и повече… В началото то осъществява поправяне в петте парцуфа на света Адам Кадмон (А“К), а след това преминава към НеХИ де-А”К, за да може, в крайна сметка да придобие светлината хасадим в Никудим, място в света Ацилут.

По-далече то не може да продължи и става разбиване: желанието открива, че неговите свойства не му позволяват да постигне съвършена любов. Въпреки това, от друга страна, това му дава усещане и разбиране и то строи света Ацилут (А) и световете БЕА.

По този начин ние постигаме предишното отношение, което сме изпитвали в света на Безкрайността – с други думи, постигаме любовта. Към това се стремя, постоянно проверявам и измервам, в каква степен съм достигнал любовта.

Ето защо Творецът е създал групата: аз имам другари, имам кого да обичам. „Упражнявай се на тях, проверявай резултатите – казва Той – и ако достигнете до правилна взаимовръзка помежду си, то Аз ще се разкрия във вас“.

Творецът е разбил общия съсъд и днес ние представляваме една разбита група. По този начин, Той ни дава възможност, по пътя на поправянето между нас, да Го разкрием и Му се насладим. От наша страна, готовността да обичаме се нарича „съсъд“, а от Негова страна, готовността да обича се нарича „светлина“. И в резултат те се срещат: нашият поправен съсъд – това е „светата Шхина“, „Събранието на Израел“ и Твореца идва в него.

От урока по “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот””, 09.02.2012

[69398]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →