Творението – това е силата на общото ни желание за наслаждение, стояща срещу силата на отдаване. Това са две противоположни сили, както „плюс“ и „минус“, северния и южния полюс на магнита. Цялата Вселена е резултат от взаимодействието на тези две сили.

И ако тези две сили се срещнат и се обединяват за извършване на работа, производство на енергия, резултатът е в този вид, в който са те: на неживо, растително и животинско ниво, то те ще се възпроизведат в нашето усещане реалността, която се нарича този свят.

Но ако в резултат на своето развитие, започваме да чувстваме необходимост да използваме тези сили не така, че силата на получаване да властва над силата на отдаване, а напротив – силата на отдаване да вземе превес над получаването, защото нейните възможности в този случай са безгранични – то нашето развитие ще ни издигне на степента на силата на отдаване и ще започнем да се чувстваме във висшата система, във висшия свят.

А вместо това, ние все още виждаме картината на този свят, чувстваме се във властта на егоистичните сили и вместо сили, си представяме реален материал. Егоистичното желание ни рисува такива картини на неживата, растителна и животинска природа, които наричаме този свят. И от всичко това ни е трудно да си представим духовната реалност. Всеки, който е бил в това разкритие, казва, че може да не се чака, докато се случи чрез естествено развитие, което, разбира се, всички в крайна сметка ще постигнат – всички части на желанието за наслаждение. Но можем сами да ускорим своето развитие, за да постигнем желаното състояние в рамките на няколко дни, месеци, години. Както е казано: „Своя свят ще видиш приживе“. Всичко зависи от това, как ние самите се опитваме да се обединим. И да се обединим не за да съберем по-голяма обща сила,  а с цел да постигнем сила, която е над нас.

Тоест, не се обединяваме, за да съберем заедно силите на всички участници, както в спортен отбор или военен отряд. Ние искаме да разкрием във връзката между нас ново качество, което липсва във всеки от нас и се нарича отдаване.

Ако разкрием това свойство между нас – не вътре във всеки, а в неговия стремеж към другите, което се нарича отразена светлина, Хасадим, то в него ще открием устремената към нас сила, наречена Творец. Вътре в светлината Хасадим се разкрива светлината Хохма – в силата отдаване, излизаща от нас, разкриваме висшата отдаваща сила. Така че, всичко зависи от това, как всеки от нас ще се опита да се измъкне от себе си и да се издигне на степен отдаване на другите.

И не трябва да се заблуждаваме, че сякаш сме в състояние да излезем от себе си и така да се обединим с другите, за да им отдаваме, да разкрием висшата сила в стремежа си да излезем на повърхността. Това е невъзможно! Защото тези свойства ги няма вътре в нас и никакви мои усилия не могат да извлекат от мен това, което го няма в мен. В мен няма отдаване!

А какво има вътре в мен? – Напълно противоположно свойство, като следствие на разбиването, което именно затова е било извършено в моя корен, още преди моето създаване. Всичко това е било, когато разкрия в себе си тази противоположност, да пожелая истинското свойство отдаване. Аз трябва да го поискам от висшата сила, защото само тя може да обърне моята егоистична сила, моето его в отдаване и любов.

Така омразата ще се превърне в любов. Но най-важното е, че в процеса на тази работа установявам връзка с поправящата ме сила – с Твореца.

От урока по статията “Поръчителство”, 22.02.2012

[70658]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →