Виж света през призмата на единството

сердце - группа Надявам се, че на последния конгрес почувствахме абсолютната необходимост от система, която трябва да бъде свързана заедно, като „един човек с едно сърце“, за да разкрием в нея Твореца. От сега нататък трябва да виждаме цялата реалност през призмата на групата – като най-поправената структура, която съществува в този сят. А всички съществуващи в нея неизправности са характерни особености, необходими именно за това – да разкрият висшата програма и цел, тъй както „ползата на светлината пред тъмнината“.

От този момент нататък задачата ни е да засилваме все повече това усещане и да се опитваме да оставаме в него. Чрез групата, система от взаимотношения, която стана много важна за нас, вече можем да се отнасяме към себе си като към нейна част. Във всеки от нас вече няма нищо лично – той усеща себе си само като равноправен участник в общата система. Поправянето на целия свят, на всяка негова част, зависи само от степента на вътрешната връзка в цялостната система.

Образованието, разпространението – са само фактори, които допринасят за увеличаване на вътрешните връзки. Така постепенно осъзнаваме неща, които са още далечни и скрити от нашето възприятие, и ще научим какво означава цялата тази реалност и защо именно в такава форма трябва да я разкриваме: получавайки чувство за разединение и единство. А усещането за това единство трябва да разпространим нататък, в повече вътрешно пространство, във все по-високите измерения – в осъзнаване на Твореца.

Ние постигнахме страшно много на конгреса и трябва да ценим тази придобивка, и да се страхуваме да не я изгубим. Напротив, трябва през цялото време да засилваме и засилваме това чувство, за да може то да се прояснява все повече за всички нас като цяло, в някои повече, в някои по-малко.

И през следващите дни това чувство може още да расте и да се промени. В зависимост от това, доколко ще държим на целия свят и ще пазим чувството за постигнато единство, което е станало ясно за нас и в чувствата, и в разума, и осъзнаването, че само през него трябва да гледаме на всичко. В крайна сметка всичко, което се случва в света – това е само външна проява на липсата на единство или на неговото постигане.

Трябва да използваме всички възможности, които са ни дадени, да използваме всички повредени и поправени състояния, за да може всеки път все по-точно да разбираме нашето съединение, а чрез него – висшата сила, която е целта на всичко.

Пред нас е нашата ежедневна, специална работа, с която ще напредваме по-нататък. Нашата дейсвителност не е в конгресите, а именно в това, че ден след ден ще се отнасяме към целия свят като към проява на разбитото ни на части възприятие. Тя зависи от това, доколко искаме да обединим тези несъизмерими парчета, за да видим, усетим, да ги възприемем заедно в една непрекъсната  мозайка на света.

От урока по статия на Рабаш, 26.02.2012

[71031]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: