През очилата на интегралното зрение

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В методиката на интегралното възпитание се отделя особено внимание на отношението между разума и чувствата. В егоистичния свят, поради голямото отчуждение между хората, желанията и мислите са скрити дълбоко в човека и често недостъпни за съзнанието му. Външно, като правило, той проявява негативните чувства: гняв, раздразнение, негодувание. Как правилно да включим чувствата, така че  да не затрудняват общуването между хората?

Отговор: Факт е, че в методиката на интегралното възпитание, на първо място се взема предвид, че чувствата и желанията са първични.

Те възникват у нас неизвестно откъде и как. Всички наши свойства на разума, мислите, са предназначени за осъществяването на тези чувства, да напълним себе си.

Основното ни желание – желанието за наслаждение. От кого, с какво, как – това вече е следствие. Наслаждаване! И затова целият ни ум се развива само според степента на нашите желанията и само за да им служи. Големите желания развиват голям ум в човека. Егоизмът, растящ от поколение на поколение и през целия живот на човека, развива неговия ум.

Ако вземем едно животно, няколко седмици след раждането му, неговото развитие практически спира. То вече притежава всички дадени му инстинкти и се приспособява към околната среда. Затова животното никога не греши. То знае как да се държи, как да се спасява, да взаимодейства с околната среда. Разумът и сетивата му инстинктивно се намират в равновесие. Тоест също: желанието е първично, а разумът – вторичен. Животното знае кое може да реализира в своите желания и кое не, и това съответно ограничава неговия разум.

При човека тук възниква голям проблем. Проблемът е в това, че неговият егоизъм, развивайки се, му дава такива желания, които той не е в състояние да изпълни. Ето защо, той се затваря, вглъбява се, ожесточава се, конкурира и т.н.

Ако се съпоставят неговото желание с всички други желания (той и обкръжаващата среда) така, че идеално да се допълват едно с друго, тогава няма да има никакви конфликти и разумът му би се разгърнал до безкрай.

Тъй като интегралното общество е общество на абсолютно включване на всички във всички, се оказва, че при това човек придобива желанията на цялата общност. Той разбира с какво живее цялото общество и съответно разумът му вече става не личен, а интегрален и той разсъждава въз основа на това. Той като че ли си слага очила за интегрално зрение за света и разбира, че аз и светът – това е едно цяло; каквото е добро за мен и за света – това е едно и също нещо.

В такова хармонично отношение между него и света не съществува, разбира се, никакво противоречие. Той може спокойно да се разкрие, без да се страхува от нищо и, съответно, разбира всичко, всичко вижда, чувства, активно участва във всяко действие, във всичко. В него изчезват изцяло всички причини да бъде недоволен, да се конкурира с някого и т.н.

Така че, трябва да доведем човека до това състояние, без да ограничаваме желанията му, мислите и разума му, и да действаме по съвсем различен начин – първоначално да дадем нагласа за това, че той се включва към другите, че се създава един вид общо желание.

Общност на всички желания – това е нещо ново, което ние създаваме. Създаваме системата „Адам“ – нашето общо желание и съответно с това – нашия общ разум. Възниква нещо интегрално над нас, в което ние съществуваме.

По този начин концентрираме вниманието си не на човека, а само на неговата посока, на включването му в тази общност – следваща степен от нашето развитие. Не го ограничаваме, той не чувства, че се намира под някакъв натиск. Той не трябва нищо да прикрива. Всъщност си остава такъв, какъвто е, а цялото му развитие е насочено към интегралността.

Хармонията между чувствата и разума се развиват според това, как той започва да усеща все по-голяма и по-голяма взаимосвързаност между себе си и останалите – това, което ни диктува съвременният свят, но за което още не сме готови.

Предполага се, интегралното възпитание да даде на човека такава настройка, че той да започне да чувства „ние“, общността, човечеството и да действа от тази гледна точка. Само тогава ще се почувства свободен. Именно тук се проявява неговата свобода на волята, свободата на поведението, но само тогава, когато бъде включен в това.

Ако излезе от това състояние, то отново пада в дребния си егоизъм и отново започват същите проблеми. С това природата ни помага, като ни показва, че само в интегралното може да се намери покой, а в изолацията – собствен затвор и липса на свобода.

От 9-а беседа за интегралното възпитание 15.12.2011

[69889]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed