Откажи се от вредния навик да бъдеш нещастен

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вие казвате, че днес в много страни по света депресията е силно разпространена. И това действително се потвърждава от статистиката. Но все пак, ние не можем да кажем, че всички чувстват такова разочарование – много не го чувстват. Така, че какво имате предвид?

Отговор: Това не означава, че няма разочарование . Работата е в това, че човек свиква с всичко. Спомням си, моят дядо беше изключително скромен човек. Имаше един много стар и протрит матрак. И колкото и да го уговарях: „Дай да ти купя един нов, хубав, удобен, вместо тази развалина“ – той отказваше, заявявайки, че бил свикнал с него и се чувствал нормално.

Но това не се нарича добър живот, а просто навик. Хората са свикнали постоянно да се карат един с друг. Към всичко в живота може да се свикне и тогава навикът става втора природа, и човек престава да го смята за проблем – а го приема като обикновено, обичайно нещо.

Помня, веднъж бях на гости на роднини в Канада, а по същото време им гостуваха познати от Русия. Беше през 90-те години, когато в Русия вървеше перестройката, всичко се разпадаше и нямаше никакви продукти. И те разказаха как за първи път попаднали в канадски супермаркет. В нещо като обикновен хранителен магазин, само че много по-голям – при тях в Русия такива по това време нямаше. Влезли вътре и моментално изскочили обратно навън – просто не могли да стоят там. Казаха, че били толкова наранени от това изобилие, че не могли да го издържат и изпитали желание да прекъснат това и да избягат.

Защото човекът е свикнал, като влезе в магазина, в най-добрия случай да има малко хляб и някаква зеленясала наденица, която не е задължително въобще да я има. А тук, той влиза и вижда 30 вида хляб, 50 вида различни колбаси и никакви опашки – само вземай и на всичкото отгоре ще ти кажат и „благодаря/, ще ти сложат купеното в количката и ще ти го донесат до колата. Той не е свикнал на това!

А сега вземи канадеца и го отведи в Русия, в магазин от онези години, където лежи изсъхнал колбас и хляб, направен неизвестно от какво. Той ще си помисли, че е по-добре да лежи в канадски затвор, където дават банани, отколкото такъв живот. Но ако попитате руснаците, които живеят в този град, те ще ви кажат, че всичко е наред.

Спомням си, веднъж попитах един мой ученик как живее. Той каза: „При мен всичко е наред. Знам че предстои зима, но аз съм се запасил с два чувала картофи и чувал със зеле. И знам, че ще издържа през зимата“. Вижте как един човек вижда живота си – колко малко му трябва. Опитайте да обясните това на канадеца – той няма да разбере, как е възможно да се живее по този начин.

Но в Африка има страни, където живеят с по един долар на ден. Никой няма да каже на африканското дете, както аз обикновено казвам на внука си: „Ако не се храниш добре, няма да те взема в зоологическата градина на сафари“. Хората свикват с проблемите и навикът изтрива усещането за страдание.

Говорих с човек, който е седял 25 години в Сибир в трудов лагер. Когато срокът изтекъл – той не искал да си тръгва от там. Той вече не разбираше как може да живее на свобода – всъщност целият негов свят е бил в затвора.

Около затвора имало селце, цялото състоящо се от бивши затворници, които били освободени, но не искали да ходят никъде. Те се заселили там и там завършили живота си – някъде в Сибир, в пълно усамотение. Те вече не могли да си представят как човек може да живее в този свят, а тук всичко било ясно, всичко  – познато.

Човек не е създаден по сухи изчисления: там ще бъда толкова, а тук – толкова. Той се подхранва от вътрешната топлина, от мястото, където е свикнал, от родния дом. И не можеш сега, въз основа на статистически цифри, да правиш заключения: добре ли им е на хората, или зле. Те просто са свикнали с такъв живот и не разбират, какви са перспективите, които се откриват пред тях.

А от друга страна, не можеш да отидеш при тях и да започнеш да им казваш колко лошо живеят. Ние идваме не просто така – а в условията на криза, поне малко да подтикнем човека – да му покажем към какво води всичко това, и че може да има и много по-лоши състояния. Поради това е необходимо още сега да започнем с новото образование – преди възникването на бунтове и войни. Нека не чакаме гражданска война, а по-добре да започнем да възпитаваме народа.

Може да се обърнем към всеки слой на обществото, което усеща кризата. Към тези, които изпитват проблеми в семейството, с децата, изгубили работата си, хората в пред- пенсионна възраст, които още чувстват в себе си сили и желание да се реализират, но  никъде не ги вземат на работа. Тоест, освен с активната, работеща част на обществото има още много хора, с които можем да се заемем още днес.

А от активаната, работеща част, много скоро ще започнат да постъпват огромен брой безработни – до 90%. Така че, още сега можем да създадем в обществото този нов подход.

От 6-а беседа за новия живот, 03.01.2012

[69222]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: