Моят най-верен помощник – егоизмът

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако желанието идва от обществото, а светлината от Твореца, тогава какво изобщо зависи от мен?

Отговор: Аз – това е този, който организира всичко това. Иначе, къде ще бъде моето „Аз“, ако си остана такъв, какъвто ме е създал Твореца? „Аз“-ът на човека, не се намира вътре в него, а зависи от това, доколко той привлича, поглъща това, което е отвън.

Аз самият – не е моя „Аз“, а това, което е създадено от Твореца. А освен това, Той ми даде точка, чрез която, мога да привличам към себе си, да поглъщам желанията от обкръжението, а чрез обкръжението – от Твореца. И ако аз го направя чрез собствените си усилия, всичко това е мое.

Но трябва сам да получа това от обкръжението, а не просто да чакам кога обкръжението ще ми го осигури. Ако идвам на срещата на другарите и те се радват, плачат, пеят, танцуват –аз съм впечатлен от това. Но желанието ми е било дадено от Твореца, външното влияние на това желание е оказало обществото и в резултат, аз седя и плача с всички заедно или се радвам и смея. Но къде съм аз самият в това?

„Аз“ започва от там, където сам започвам да извличам вдъхновение – от всичко, с което обществото ми въздейства и което Творецът е направил за мен. Аз влияя на обществото, включвам се в него с това желание, което ми е дал Твореца и изведнъж разкривам там своето его – нежеланието да се съединя.

И сега ние разбираме каква помощ ни оказва нашия егоизъм. В края на краищата, ако не беше той, аз не бих могъл със сила да вървя срещу него и нищо не бих спечелил на своя сметка. Но когато вървя срещу егоизма си, опитвайки се да се съединя с другарите и да извлека от тях желание, вдъхновение, то колкото повече егоизмът ми се съпротивлява, а аз, независимо от това идвам в групата и търся – тогава това, което получа, ще се счита за мой духовен съсъд.

Довеждат ме в групата и Творецът чрез нея ми дава пробуждане. Това все още не е „аз“, колкото и да горя от желание за духовното, колкото и да плача. Това е все още само едно въздействие(1). Получил съм пробуждане свише, от Твореца, точката в сърцето и тя ме доведе в правилното обкръжение, където започвам да се впечатлявам от останалите.

Всичко, което правя в групата съгласно своето природно желание – е егоистично, заради използването на другите в мой интерес. Но ако сега, въз основа на всичко чуто, започна съответно да се отнасям към обкръжението (2), то тук ще почувствам своето съпротивляващо се его. Егоизмът се надига и просто не ми дава да напредна.

И макар да работя с желание, получено от обкръжението и от Твореца, но поради факта, че егоизма ми пречи, аз вървя против него и независимо от всичко се включвам в обществото, и всичко, което сега получавам от обкръжениети (3) се счита мое!

Егоизмът – това е моята „помощ против себе си“. Ако не беше той нямаше да имам възможност да проява своето „Аз“ и бих действал като марионетка, като кукла, която движат с ръка, намираща се вътре.

От урока по  книгата Зоар, 16.02.2012

[70088]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: