Да принудим Твореца да ни помогне

группаЗа да станем подобни на Висшата светлина, имаме известен пример: трябва да се учим с намерение, за да ни подейства светлината, и в нас да възникне това желание, вътрешното устремяване, вътрешния порив – повече нищо не трябва.

Струва ни се, че това е много просто, тъй като всичко вече се намира пред нас. Даже по земните мерки е ясно, че човек който  обича нещо или някого , стреми се към нещо или към някого – желае да отдава. Това го препълва, като любовта на майката към своето дете. Вижте колко е щастлива, че в нейните ръце е това малко създание – това я поглъща цялата. Нищо друго не й трябва  – само любовта към него я изпълва цялата.

Щом имаме такива примери в нашия живот, защо ни е толкова трудно да изпълним това условие на отдаване и любов – духовно? То трябва да е насочено навън от нас , а не към нас, не за нас. Ето това е проблемът.

Затова, за да формираме в себе си движение напред, навън от себе си , ни е нужна определена тренировка, определени навици, които можем да придобием, само ако се опитаме да се обединим помежду си.

Но опитите да се обединим ни довеждат до разочарование, защото ние се опитваме да го постигнем сами. Неведнъж  сме се опитвали да направим това, и разбира се, нищо не се получаваше.

В резултат, след многократни, самостоятелни опити да се обединим: ” Къде е нашата взаимна отговорност, взаимното отдаване, взаимното поръчителство? Къде ни е духовния съсъд?” –и т.н., започваме да усещаме, че тук нищо не може да ни помогне. Вдигаме ръце, предаваме се, и ни остава единствената надежда – ако отгоре дойде светлината и ни поправи.

Но светлината не идва – не идва защото ние не я викаме, не я молим. Ние молим, всъщност, за напълване. А можем да се доближим до светлината, само ако се опитаме да се обединим помежду си. Когато започнем да извършваме помежду си действия за обединяване и обезателно по равно, защото любов и взаимно отдаване може да има само между равни, тогава ще усетим вътре в нашето обединение, вътре в нашия кръг, че не ни достига Висша помощ.  Всъщност, точно Тя не ни достига.

Днес просто си спомняме, че има още нещо, което може да ни помогне. Аз чувствам по време на урока по своите ученици, че те изведнъж започват да си спомнят: Ах, да!  Необходим ни е още и Твореца! Ние сами не можем нищо. Трябва да отдаваме, а не да получаваме, да не чакаме, кога при теб ще дойде нещо, а да се устремяваме към отдаване и да приложим към това определен опит…Правилни опити за достигане до отдаване може да се получат само вътре в групата.

Групата може да бъде виртуална, може да бъде физическа – това е без значение. Но всичко трябва да бъде построено на връзката с другарите. Не трябва да изпускаме този момент. Сега всичките ни лични движения са насочени навътре в себе си. Струва ни се, че те се движат от нас към другите, но това не е вярно, съвсем не е реално, защото се осъществява егоистично.

Само ако аз, заедно с другарите започна да се устремявам във взаимно поръчителство към нашия общ център, към общата цел, опитвайки се да се организирам, за да се появи във всички едно общо желание, едно общо устремяване, една обща молитва, тогава вътре в себе си ще открием, че там ”седи” Висшата сила, Творецът. Гледайки Го, ние трябва да направим така, сякаш у нас съществува едно единно желание към Него, едно единно устремяване, една обща молба и изискване и всички ние заедно, като един, се устремяваме към Него със сериозно изискване.

Творецът чака, той желае това изискване. Именно то Го принуждава да ни даде помощ във вид на специална сила за отдаване и любов, т.е. да се засели в нас. Той нищо не дава и никъде не остава. Той изпълва всичко, затова Той трябва просто да се прояви в нас. Такова Негово проявяване в нас се нарича разкриване на Висшата светлина – силата наотдаване, на любовта, на Висшето стъпало.

Трябва всички заедно да изискваме това. Постоянно да изискваме и да изискваме, но заедно, относно нашия център т.е. нашето единно желание в което откриваме необходимостта от Твореца.

Тогава ще видим, че всичко, което сме правили по-рано, е било само  за да достигнем до състоянието, когато всички заедно ще се обединим в общо изискване за разкриването Му пред нас, и че само разкриване свойството на любовта и отдаването ще ни спаси.

От виртуалния урок, 29.01.2012

[69629]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed