Въпрос: Какво именно се разбира под понятието “да разкрием замисъла на природата”:  дали човек вижда нещо, или чува, или чувства?

Отговор: Въз основа на това, че човек става подобен на обкръжаващата го природа, – той започва да се отнася към нея благожелателно, започва да прониква в нейния замисъл, чувства и мисъл. Започва да вижда, че природата, която е създала всичко, в това число и него, човекът, притежава висш разум и чувство.

За това, между впрочем, говорят много хора, които са близки до природата, израснали, и развили се вътре в нея, – да допуснем, в Израел това са бедуините, които живеят в пустинята. Те усещат природата, нейното дихание.

Разговарял съм с много хора, живели дълги години в пустинята, в тундрата, в джунглата с маймуните. Те са ми разказвали потресаващи усещания, когато чувствата на природата, нейният замисъл, нейният разум, изведнъж започват да говорят с човека, и той започва да усеща, че се намира вътре в майката – природа, вътре в огромна разумна система. Той изведнъж започва да разговаря с нея, да общува, да разкрива нейната матрица, нейния план, солидаризира се с него, и възниква такова сливане на човека с природата, което го издига на следващото ниво на развитие.

Именно разбирането на общия замисъл на природата и издигането на нейното следващо ниво – нивото на самоуправление на нашия живот, е целта на съвременния етап на развитие.

Реплика: Тоест, виждаме някакви нови взаимовръзки. Те стават по-очевидни, по-естествени. Но дали природата остава  същата? Или тя също се променя?

Отговор: Не говоря за неживата, растителна и животинска природа. Говоря за природата, която се разкрива пред човека. И там той открива  някакво огромно, общо, вселенско чувство, разум и замисъл.  Човекът разкрива това.

Когато той влиза във връзка с това, започва да чувства себе си на следващо ниво на развитие. Тоест произтича разбиране на всички процеси, виждане на света от началото до края, неговия замисъл; защо се е развила нашата Вселена: откъде е произлязла; какво е било преди Големия взрив, какво след това (нали, нашата Вселена, очевидно, съществува определено време), възприятието на Вселената – как я възприемаме не с нашите пет физически сетивни органи, а чрез вселенския разум, чрез висшето сърце и разум.

Достигайки до такова постижение, човек започва да разбира, че в течение на целия дълъг исторически процес той се е развивал именно за достигане на това ниво.

За това говорят вече много науки. Ограниченията, възникващи във всички науки, произтичат от това, че по-нататъшното развитие на науката е насочено именно в тази област. Следователно, без възпитание, без преобразование на самите учени чрез интегрални взаимоотношения с природата, те нищо няма да разкрият. Затова всички наши науки се намират в криза.

От 7-мата беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67686]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа - No Comments→

Радост от родилните мъки

Приближаваме се към период, в който ще има изключително много хора, търсещи работа. Дори и днес в света има 200 милиона безработни, а в течение на следващата година това число се предлога да стане катастрофално. Тези хора представляват проблем за самите себе си, за обществото, за правителството – започвайки с депресия, до кървави революции и войни.

Затова нашата организация, занимаваща се с въпроса за интегрално възпитание, подготвя курс, предназначен за човека, загубил своята работа, благодарение на който той ще може да преоткрие себе си на фона на изменящия се свят, започвайки да усеща и разбира своето място в него: сред най-близкия кръг от хора, в човешкото общество, в страната, която живее и в съвременния свят.

Ние смятаме, че подобен род беседи са необходими, защото без тях светът се отправя към катастрофално положение. Да допуснем, че вече ни се е отдало да убедим правителствата на отделните страни и въобще, целия свят в необходимостта от подобна стъпка и въвеждане на курс за всеобщо интегрално възпитание. И една от страните одобри този проект, разбере неговата полза и отсъствие на друг изход, а за провеждането на този курс се събере една група от безработни, 30-40 човека, получаващи от своето правителство стипендии за обучение.

Какво бих им казал на нашата първа среща, за да им помогна да осъзнаят протичащите изменения, да разберат и възстановят своя живот?

Преди всичко, бих искал да им кажа, че много се радвам за нашата среща. Възможно е да разглеждаме случващото се като трагично събитие, причинено от неблагоприятни причини, а те не биха дошли да се учат, ако не са били принудени. Но нека да разгледаме това състояние като радостно, а не като кризисно.

Не големите проблеми са ни довели тук сега, а обратното, намираме се на прага на един нов живот – радостен и щастлив. А затова трябва много добре да разберем какво се случва с нас: с целия свят като цяло и в частност, с всеки един от нас, и защо това се случва.

Явяват ли се произтичащите неприятни събития, с които се сблъскваме в живота си, резултат на взети от нас погрешни решения, или това е закономерна и обща тенденция на развитие, която в резултат е довела до благоприятен резултат.

Ние наричаме своето общо състояние „криза” – това е глобална и интегрална криза, в икономиката, образованието, културата, науката, финансите, във всички области на човешката дейност в този свят. Всъщност думата „криза” не изглежда толкова страшна. Тя означава ново начало, подобно на раждането.

Знаем от своя жизнен опит, че при прехода от едно състояние в друго, винаги е трудно да се отделим от предишното състояние – това се случва дори, когато сменяме работа или променяме нещо в живота си. Ние сме привързани към своите навици, а ако вече има някаква установена система, която действа, то за нейното поддържане не се изискват много сили, защото по природа сме лениви.

Нашето его се стреми към надежден, стабилен и вече установен порядък. Затова преходът към нещо ново е винаги неприятен. Е, освен ако не сме съвършено уверени, че той ни осигурява добро бъдеще и е лесно осъществим. Но ако е трудно и преходът е опасен, а бъдещето неясно и непредсказуемо, то това е едно трагично състояние.

Затова нека преди всичко да погледнем дали действително нашето положение е толкова лошо и трагично, и дали сме изправени на прага на огромни проблеми, силни наводнения, земетресения, цунами, изригване на вулкани, с които ни плашат еколозите, кръвопролития по улиците и пълен безпорядък?

Или просто се създава нов порядък и всичко, което се случва с нас сега, е като раждането на този нов порядък, който все още не виждаме. И всичко това, което сега се случва с такова напрежение и усилие, без да има някакво решение, просто трябва да се роди в нова форма. А трудните състояния се случват, защото те са подобни на процеса на раждане на дете.

До сега то спокойно се е развивало вътре в майката – в надеждно и защитено място. Но преди самото раждане става много неприятен процес. Майката усеща напрежение и силни контракции. А детето усеща силен натиск. Те започват да оказват натиск един на друг, до такава степен, че не могат да се търпят един друг.

Детето чувства, че трябва да излезе от майката. Ако се опитаме да усетим това със своите усещания, то на него му става много неприятно да остане вътре в нея. А и тя също не го иска и не може да го удържи. Вследствие на това взаимно отблъскване произхожда процесът на раждане и детето се ражда в светъл и прекрасен свят, където го обгръщат с огромна любов. Така то придобива нов живот на един нов етап.

Вместо да бъде парче месо в няколко килограма – животно, развиващо се вътре в друго животинско тяло, то сега тепърва става човек! Макар и съвсем малък и не разбиращ какво се случва, то започва нов живот.

Това много прилича на случващото се с нас сега. Нашето състояние е като родилни мъки за раждането на един нов свят.

От предаването “Нов живот” – беседа 1, 27.12.2011

Filed under: Интегрално възпитание - No Comments→

Въпрос: Какво означава “да се издигна над над егоизма”? Как се прави това: умствено ли?

Отговор: Издигане, означава здраво да работиш със своя егоизъм. Когато се намираш под влияние на обществото и то е, да кажем, в дясно от теб, а егоизмът – от ляво, ти се вписваш максимално в обществото, сближаваш се с него, сливаш се с него, отнасяш се към егоизма като към материал, от който трябва да измоделираш човек, т.е. да му се даде човешка форма.

Тази е разликата между нашата методика и всички останали методики, които са построени на унищожаване, потискане на егоизма, на неговото максимално скриване, нивелиране. Но тук – не! Той се разкрива, при това свободно. И тъй като това е една от двете сили на природата, то разкривайки втората, аз абсолютно обективно виждам как могат да се използват и двете – нито едната, нито другата не се отнасят за мен!

Сега аз се отъждествявам със своя егоизъм, непрекъснато съществувам в него. А така сякаш се измъквам от него и гледам обективно на тялото си, на себе си, на околните; отделям всеки човек от неговата егоистична, вътрешна същност. По такъв начин, започвам, неволно, да гледам на хората не в тяхната егоистична материя, а извън егоизма, извън материята, такива, каквито трябва да бъдат, ако използват правилно двете сили – дясната и лявата. Лявата сила е егоизмът, а дясната – обкръжаващата среда, която ми показва алтруистичните свойства, противоположни на егоизма.

Реплика: Не ми е много ясно какво е това дясна линия?

Отговор: Дясната линия – е сила. Това е идея за това, какво трябва да преобразувам в своята лява линия: всички егоистични желания, намерения, всичко, което имам. Да кажем, имам 600 или 800 – не е важно, колкото могат да се проявят, дори 10 или 20 различни желания, мисли. Под въздействие на обществото, на околната среда, трябва да преобразувам всички свои егоистични свойства, желания и мисли, тоест егоистичното сърце и разум, в противоположни – алтруистични. Трябва, така да се каже, да облека егоизма си с алтруистична риза.

Реплика: За да стане по-ясно, даваме пример. Да предположим, появява се желание да пея. Аз обичам да пея, но не мога…

Отговор: Това не е егоизъм. Егоизмът – това е, когато искате да се възползвате от нещо във вреда на другите и като че ли в своя полза. Но дори и ако вземем примера с пеенето. Ако пеете пред майка си, която ви обича, то вие ще и доставите удоволствие – без значение какъв слух и глас имате. Ако просто излезете на улицата и започнете да пеете, то за хората няма да бъде, може би, съвсем приятно. Така че, всичко зависи от степента на участие, на любов и връзка между вас и вашите слушатели.

Реплика: Как да направим егоистичното действие противоположно?

Отговор: Въведете любов във връзката между нас.

Представете си някой учен, например, лекар, който е оперирал човек, който е имал проблем с гласа, и му е дал възможност да говори. И този човек, хриптейки и невероятно фалшиво, запява. Какво удоволствие доставя това на лекаря, когато слуша резултата от своята работа!

Тук всичко зависи не от правилното изпълнение, а от връзката между хората. Ако с това доставяте удоволствие  на хората, така да бъде! В края на краищата, всичко пред вас  е открито.

Най-важното е да бъдем в правилна връзка с другите, когато те възприемат вас и вие тях – с любов. Тогава вашите нови взаимоотношения командват всичко. Вие безпогрешно, инстинктивно разбирате какво да проявите и какво не. Точно, както преди вие искахте инстинктивно открито да използвате егоизма в своя полза, сега открито и откровено го използвате в обратна посока.

От 7-а беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67683]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→