Entries in the '' Category

Разсъмване – по мое желание

каббалист Михаэль ЛайтманТрябва да се разбере, че всички усещащи се наоколо промени, ни се дават като помощ, тъй като без тях ние не бихме се помръднали от място. Срещат се сред всички състояния – много изнурителни, продължаващи по няколко дни, и на човек му се струва, че те не доставят никакво удоволствие и никаква полза.

Има дни, когато човек се усеща като абсолютно животно. Но всъщност, не е негова работа да прави оценка на самото състояние – трябва само правилно да се използва, и да се извлече от него някаква полза. И е възможно той да остане в такова състояние до края на живота си – състоянията се дават отгоре. Но реакцията на човека е лично негова.

Затова винаги трябва да се проверява и оценява същността на състоянието, не по самото него, а по своята реакция на него. И съответно с това решение – добро ли е това състояние или не. Възможно е, самите състояния да не се променят, но човек през цялото време различно реагира на тях и се опитва да намери начин и различни уловки, за да се издигне над тях.

И независимо, че състоянието си е все същото, той продължава упорито да се бори, за да достигне до някакво отдаване, до обединение, да се доближи до Твореца. И затова тъкмо той оценява такова състояние, което му дават, за да усети дори най-малкото желание, позволяващо му да напредва.

Той е благодарен, че не се е откъснал съвсем, а Творецът му е дал желание и сили да се закачи за края на подаденото му въже, и очаква, че всеки път ще го водят на такова място, където може да приложи усилия. И това му е достатъчно – той не иска повече.

Тъкмо, в най-сериозната работа се нуждаят от най-малка подкрепа – само да не се отделят. А от този момент и нататък – всичко вече е в ръцете на човека.

Затова, е много важно да си създадеш ред и програма за обучение, за разпространение, за работа в групата и през цялото време да се връщаш в правилната диря, поне няколко пъти на ден, ако имаш разбира се възможност.

Всичко е в ръцете на човека и той сам трябва да реши, какво е за него ден – и какво е нощ. Ако му е хвърлен спасителния край на въжето – това трябва да е началото на деня… И няма значение, какви състояния му изпращат отгоре – важното е, как той сам се подкрепя. Как се приготвя: ”Аз сам пробуждам изгрева!”

Въпрос: Каква трябва да е моята реакция към моите състояния?

Отговор: Ако аз не попадам в съвършено безсъзнателно състояние, когато изобщо забравям за духовното и започвам да мисля като всеки случаен човек, ако ми е дадено някакво усещане, че съществува работа за Твореца, цел на живота, средство наричащо се кабала такива мисли и желания, поне не голямо подсещане – това е единственото, което ми трябва.

А състоянието може да бъде най-лошото – това е не е важно. Достатъчно е да извърша своята работа, а всички останали условия не са важни. Аз искам само едно: ”всичко, каквото и да е само и само да не се откажа”. Ако аз държа края на въжето, за което от сега нататък мога да се държа и да израствам от всякакви състояния – от най-тежките, но свързани с целта даже с някакви противоположни образи – това е достатъчно.

От урока по статия от книгата Шамати, 25.01.2012

[67583]

Ти дори не си знаел от какво се наслаждаваш!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да събудим завист в групата към авторите на книгата Зоар, за да пожелаем да се уподобим на тях и да достигнем тяхното ниво?

Отговор: Това е много трудно. Те са много далечни и неразбираеми за нас. При това ние въобще не можем да разберем, какво представлява от само себе си човек, който разбира цялото творение, намира се в пространство, пълно със светлина, където му се разкриват законите, управляващи цялото сътворение, зад пределите на нашия свят, да пребивава в разбиране и усещане за цялата природа – великият Разум и Замисъл, довеждащ всичко до действие, опознаващо онази хармония, в която всичките части на творението са свързани помежду си.

По принцип, ние тъкмо от това изпитваме наслаждаване. Тъй като си мислим, че наслаждаването – е чувствено и желанието да се насладим, като че ли разбира единствено езика на усещанията, чувствените впечатления, но това не е съвсем така, защото, чувственото впечатление той получава от светлината Хохма.

Това малко ни обърква и ние не напълно разбираме, какво е това. Но продължителното наслаждаване – това е наслаждаване от постигане на системата на Висшето управление, където се разкрива Твореца. Тъй като ние не постигаме абстрактната форма и същността, облечена в материя – свойството отдаване, облечено в нашия материал – в получаващата материя.

Затова Творецът (Боре) се нарича ”Ела”/ БО и ”и Виж”/ РЕ, доколкото ние отиваме и виждаме, постигаме. Но ние постигаме светлината Хохма – как тя се облича в цялата системата и я управлява във всичките и части от край до край. Ние виждаме доколко тези части са раздвоени и отделени една от друга от егото си, от разликата в свойствата, и доколко те са свързани помежду си и поддържат един друг в такива форми, проявени и допълнени, че ние дори не можем да си ги представим, че това може да ги свърже или да ги допълни. Именно съединяването на противоположностите дава огромната радост и постигане на съвършенството.

Така е и всичко в нашия живот. Да допуснем, че гледаш някакъв филм или виждаш някаква ситуация. Ти се впечатляваш именно от онова, че отначало действащите лица са били раздвоени, противопоставяха се един на друг, страдали са – и изведнъж настъпва помирение. Това е причината за цялото въодушевяване на човека – да речем, че има някаква несправедливост, а след това справедливостта възтържествува, и тем подобни ситуации. Върху това са изградени всички произведения.

Това произлиза от същия този висш корен: отначало ние виждаме и постигаме огромното разделение, съществуващо в цялата система между частите и, а след това постигаме съвършенството и. Когато от раздвояване се постига съвършенство, както е казано: ”Всичките престъпления любовта ще ги заличи” – от това идва постижението, разбиране и благодарността към Твореца.

От урока по книгата „Зоар“, 24.01.2012

[67467]

Усещането за щастие може да се контролира

каббалист Михаэль ЛайтманПубликация: Как човек се справя с повтарящи се проблеми? Свиква ли той с тях, ако в интервалите нещата се подобряват? – Оказва се, че е точно обратното. Ако човек многократно губи работата си и намира в промеждутъците временна работа –чувството му за благополучие от ден на ден постоянно намалява, човек се чувства все по-нещастен.

Тъй като доброто настроение, предизвикано от положителни преживявания, по принцип е по-малко продължително, отколкото спадът на настроението поради отрицателни преживявания, за да съхрани емоционалното си равновесие, човек трябва да изпитва повече позитивни импулси. Вероятно затова хората, често неосъзнато, подобряват настроението си чрез обмен на положителни емоции в рамките на социалните контакти.

Пример за това е чувството за благодарност. Оказва се, че да се култивира чувство на благодарност е много ефективна стратегия, позволяваща не само дългосрочно да се поддържа чувство на вътрешно удовлетворение, но и прави усещането за благополучие по-интензивно.

И не само собственото, но и това на човека, към когото изпитвате благодарност. Емоционалното удовлетворение има много голямо значение. Нищо чудно, че американските политици и психолози напълно сериозно обсъждат въпроса, дали не е време в традиционните отчети за положението на нацията да се въведат нови индикатори, отразяващи степента на общата удовлетвореност на населението от живота. Вероятно е този показател да се окаже по-важен, отколкото статистиката за промяната на брутния вътрешен продукт.

Коментар: Е, постепенно взе да се прояснява, че за човек е важно 1) Да даде на животинското си тяло необходимото и 2) Да усети щастие, което в най-лека форма се проявява във вид на благодарност, обща удовлетвореност на обществото и не зависи от материалното благосъстояние, ако се задоволява нивото на разумно потребление.

[67635]