Изяснявайки си някои неща, пред нас възниква въпрос: ”Какво трябва да променим в себе си, за да придобием по-голямо сходство с природата?” Защото, ако постигнем хармония и равновесие с нея, ще усетим комфорт, удовлетворение и покой. Ще престанем да усещаме нейния натиск, който се изразява в растящи, като  лавина, проблеми, в разпалването на войни, раздори, разводи в семействата, болести, епидемии и други природни катаклизми. Така че, какво трябва да променим в нас?

Търсейки отговор на този въпрос достигаме до изследване на човешката природа. Вътрешната природа на човека е желанието: да живееш, да се чувстваш добре, да се наслаждаваш т.е. постоянно желание за напълване. И част от тези желания, в известна степен, са празни. Да речем, аз искам да почивам – това означава, че аз искам да напълня желанието за почивка, а ако ми се иска да ям, то аз желая да напълня желанието към храната.

Обикновено аз имам желание към храна, секс, семейство, пари, слава и знания. Тези желания са основни, включващи в себе си всички останали. Всяко желание, удовлетворяващо потребностите на моето тяло – от храна, продължаване на човешкия род, и желанията ”на човека ”в мен – към богатство, власт и знание, се делят на много други желания и на техните производни. И ако нямам избор, и разбирам, че с помощта на тези желания си струва да се обединя с другите хора, за да стана подобен на силите на природата (на единния закон) , то ще трябва да поправя всяко свое желание.

В крайна сметка, всички тези желания взети заедно се наричат ”Желание за наслаждение” или ”желание за получаване на напълване”. Към какво трябва да ги насоча, за да ги поправя? Те трябва да бъдат насочени за благото на всички. А ако напълвам само себе си, то такова желание се нарича ”егоистично”. Затова всяко свое желание аз насочвам към общото благо и приемам само това, което ще бъде полезно за всички.

Получава се така, че ние нямаме друг избор. Ако всички ние сме като едно семейство, то аз трябва да се съобразявам с всички и да мисля за всички, като за едно цяло. Затова всяко свое желание трябва да отправям към всички. Тук и възниква проблемът: как да постигна това?

Дори и да разбирам това, а и учените го потвърждават (а психолозите, социолозите и политолозите в един глас, заявяват, че това е верно и нямаме друг изход), и от своя жизнен опит виждам, че други методи няма, то моята природа винаги мисли по друг начин. Тя смята, че преди всичко, трябва да получавам за себе си и да задоволявам своите потребности, а не да се грижа за другите. Може би да трябва да се грижа за тях, но и аз да имам полза от това.

Обаче това не е достатъчно. Тъй като, по отношение на своето семейство, аз  не смятам така. В поправеното семейство аз едновременно мисля за всички , като за един човек, и не се чудя, как да им направя добро, така че на мен да ми е добре от това.

И законът желае да ни задължи да имаме предвид всички, като един, целия свят като едно семейство, за да започнем да свикваме с това. Какво трябва да направим за това? Всеки от нас трябва да се грижи за всички и всички заедно да построим такава система за ново интегрално възпитание, която да ни съедини и, посредством различни въздействия и занятия, да докаже, че други пътища няма.

От 4-та беседа за новия живот, 01.01.2012

[67161]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - No Comments→

Родени сме с единственото желание да се наслаждаваме, като всичко друго в живота не е важно за нас. По същия начин бебето, излизащо от майчината утроба, мисли само за себе си, чувства само себе си, без да усеща външния свят.

Но след няколко седмици, то започва да  си отваря очите, да чува, постепенно задейства сетивата си и възприема заобикалящите го. И така, то постига това, което желае да получи от обкръжението /преди всичко, от майка си/, за да задоволи потребностите си.

Трябва да разберем, че егоистичното желание, което имаме по рождение, ни е дадено специално, за да можем с помощта на навика, станал втора природа, да изградим над него друго, алтруистично свойство – свойството отдаване и обединение.

Днес се намираме в противоположно състояние – разделени сме, всеки иска да се възползва от другия, никой не се съобразява с никого и плюс това, всички се намираме в противоречия и разногласия помежду си. Но природата преднамерено е създала в нас такова отрицателно свойство, за да можем, използвайки намиращите се на наше разположение сили, именно от него да изградим положителна и добра връзка помежду си.

Ще я изградим осмислено и осъзнато и така ще достигнем обединение, създавайки образа на Човека, подобен на общия закон на природата,  насочен към отдаване – добър и любящ.

И тогава ще разберем, че този закон не е лош, че всички онези зли сили, чието въздействие чувстваме сега върху себе си като нещастия, разводи в семействата, пристрастяване към наркотици, терор, страх от заплаха за атомна война, противопоставяне между страните, болести, екологична, икономическа и финансова кризи, които приемаме за отрицателни въздействия от страна на природата, са ни нужни, за да им противопоставим силите на отдаване, силите на нашата любов и нашето обединение. И ако днес усещаме въздействието на този единен закон като отрицателно, то е само защото сме противоположни на него.

Така се случва и в ежедневния живот. Ако ме връхлитат студ или жега, трябва да разбера какво следва да направя, за да балансирам тези аномалии и да направя температурата нормална. Ако се гмуркам под вода, изпитвам големи натоварвания от налягането, а изкачвайки се високо в планината, чувствам недостиг на кислород и ми е трудно да дишам. И тогава компенсирам тези отклонения, за да се уравновеся с природата.

Кое средство може да ни помогне да постигнем хармония с природата, която днес ни демонстрира различни неблагоприятни въздействия? Усещаме как ударите се сипят отвсякъде. Човечеството се чувства обединено пред лицето на надвисналата над него всеобща заплаха.

Затова разбираме, че нашите свойства са противоположни на свойствата на природата и трябва да компенсираме и да работим срещу свойствата си. И ако в същото време, когато природата ни оказва отрицателно въздействие, успеем да преодолеем себе си, да се поправим и да ѝ съответстваме според възможностите си, ще усещаме подобни въздействия като положителни и уравновесени.

И тогава ще се решат екологичните проблеми, ще се оправят взаимоотношенията в семействата, ще укрепнат връзките между страните, икономиката ще тръгне нагоре и животът ни ще стане щастлив и комфортен. Ето защо ни дават постепенно да извършим промяна в себе си и помежду си, за да може по този начин да се приближим към общата природа и да се почувстваме във всестранна хармония с нея.

От 4-тата беседа за новия живот, 01.01.2012

[67354]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какво ни кара да „си създаваме идоли“ – да приписваме духовни качества на материалните предмети и действия?

Отговор: Ние сме като деца:  всеки върви с биберона си, с куклата си, с играчката си. За малките е необходима връзка с нещо такова, за което може да се държат. Те се нуждаят от нещо познато, свързано с дома на родителите, близко и успокояващо.

Всеки човек, оказвал се на ново, непознато място, не знае как да се държи, как да говори, какво да очаква. Той се чувства неудобно, не може да заспи, нервничи… Не е като у дома: всичко е обичайно, разбираемо и удобно, с близките си говорим на един език.

Така сме устроени и така стоят нещата в духовния свят, откъдето произлиза всичко това. Как можем да се намираме в ситуация, с която не съвпадаме по фази? За да научи и разбере ситуацията, на човек му трябва опора от обикновени символи. Колкото по-далече са хората от духовното, колкото по-слаби се чувстват, толкова по-силно зависят от външни атрибути. Масите в по-голяма степен, личността – в по-малка.

Следователно, всички външни традиции на юдаизма водят началото си от времето на разрушаването на Храма. Дотогава, материалните символи са били просто ненужни, тъй като човек е живеел в духовния свят.

От урока по “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 15.01.2012

[67149]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Съобщение: Докато главите на водещите световни сили се опитват да намерят изход от икономическата криза, а финансистите се стремят да разберат нейната същност, учени от Транс-Байкалския държавен университет решили да вникнат във… физическата природа на парите. Те създали хипотеза, че финансите не са нищо друго, а специфичен вид материя и затова се подчиняват на класическите закони на физиката.

Изследователите стигнали до извода, че ако под термина „криза“ се разбира рязкото изменение на свойствата на отворената система, то този процес неизбежно ще доведе до появата на нова, възможно по-съвършена и подредена структура на самата система. С други думи, колкото по-силно избухне икономическата криза, толкова по-силна и надеждна в последствие ще стане световната икономика.

Парите са материя. Следователно, според физическите закони, парите съществуват в определена временна координата и притежават някаква енергия. В резултат се предлага следната формула: „Парите – това е време, разделено на енергия“. Всичко е просто: парите за определен период от време определят движението на социалните и политически отношения, и в действителност, сами са носители на енергия.

Въз основа на тази теза, учените твърдят, например, че концентрацията на обема на пари на едно място води до намаляване на тяхната енергия. Те не трябва да залежават, а трябва да работят, независимо от това, дали става дума за семеен или държавен бюджет.

Взаимната зависимост на енергията и парите е лесна за обяснение. „Ако енергията на парите се материализира изключително в производство на продукти, то техният бърз растеж може да доведе до обезценяване, пренастройка на парите (криза на свръхпроизводството, инфлация, дефлация). Освен това, от „магическата“ формула следва зависимост на парите от времето: колкото повече пари има в човек или в държава, толкова повече време е нужно да бъдат похарчени, да „се разсеят“.

Учените са уверени: приемането на парите като особена форма на материята, съществуваща в материален и виртуален вид, въз основа на общите закони за движение, взаимодействие и преобразуване на материята, може да се изчисли и да се предвиди движението и енергията на финансите в мащабите на страна или на отделни региони. С други думи, на икономистите, управляващи паричния поток, неизбежно ще им се наложи да залегнат над учебниците по физика.

Коментар: Парите са точно отражение на нашите желания: егоистични – ако са насочени към личен доход; или алтруистични – ако са насочени в полза на обществото. От нас зависи тяхното приложение. Те ще останат като индикатор за обмен на желания, дори ако изчезнат в своя материален вид и останат само под формата на непаричен обмен. Това е измерението на нашите отношения. Затова корекцията на кризата зависи от обучението на хората.

[67268]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→