Целият процес на нашето развитие преминава под влияние на обкръжаващата среда. И ако тази среда не съществува – човек не би се развивал, дори независимо от заложените в него решимот. Има известни примери, когато деца, оставени в гората, се развиват така, както и живеещите там животни, придобивайки техния характер, болести, желания и мисли. Дори имат такава продължителност на живота, както тези животни, сред които се намират – дотолкова тяхното тяло е привикнало към такъв начин на живот.

Известни са случаи, когато са намирали 6-9-годишни деца, израснали в гората, и те са живели толкова години, колкото и животните, сред които са расли: 12 или 20 години – не повече. И независимо, че в последствие са им обезпечили добро ниво на живот и са се грижели за тях. Тези деца са боледували от същите болести, каквито и животните, държали са се като тях и са живели същото количество години.

С други думи, нашето тяло е много зависимо от обществото, в което се развиваме, и в този смисъл човек се явява много гъвкав. Да вземем за пример кучето или котката, които живеят с нас хиляди години. Те са привикнали с човека и, разбира се, вече не могат да живеят в гората, като другите диви животни, в тях се изработва друг характер. Те и тяхното потомство приемат друго отношение към човека и към обкръжаващата среда. Но въпреки това, не са толкова гъвкави. Защото човек, попадащ в някаква среда, притежавайки много по-голяма възприемчивост, е подложен на по-голямо въздействие на средата, бих казал дори съдбовно. В сравнение с животното, което привиква да живее заедно с човека – човекът много по-силно привиква към живота на животно.

И така, всички ние зависим от своето обкръжение. Затова занимавайки се с възпитание, преди всичко, трябва да обърнем внимание на обкръжението като фактор, влияещ на развитието на човека. От това зависи цялото му бъдеще. Сменяйки обкръжението, с това сами изменяме своя характер, желания, жизнена парадигма. Затова трябва да бъдем внимателни, добре да помислим, проверим и притеглим, в каква среда попадаме, с какви хора прекарваме времето си, на кого се връчваме.

Трябва да научим човека да разбира това, което го обкръжава, да му обясним, доколко той е зависим от обкръжаващата среда, а също, как тя влияе на неговия живот.

От 3-тата беседа за новия живот, 29.12.2011

[66626]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Всеки път, когато казвате, че хората ще се откажат от излишното производство, в мен възникват съмнения.

Отговор: Те няма да се откажат. Обкръжението трябва така да въздейства на човек, че той просто да престане да се занимава с това. Както аз не се занимавам с детски игри, защото съм вече възрастен и ме интересува нещо друго – така и тук. Ние волю-неволю ще започнем да се занимаваме с по-важни за нас неща, по-напълващи ни.

Според това, как ще се променям, аз ще изисквам все по-фини напълвания, така че вече няма да ме интересува закупуването на ултра-модерен автомобил или модна дреха от известен дизайнер.

Изведнъж ще разбера, че забравям за това, както ученият, който се забравя в своята работа, в увлечението си и усеща напълване от това, че е зает със своите формули или изследване на мишки – и това е всичко за него! Каква разлика има за него какво яде или как е облечен?! – ето, такъв е образът на задълбочения в нещо човек.

В днешно време съществува дори такава, нарочно пренебрежителна мода (не е важно какво ядеш и как се обличаш), когато хора на културата и други кръгове искат да покажат, че те са малко, така да се каже, над нашия свят.

В това има определен смисъл – желанието да покажа, че имам други грижи, други интереси и не ми е до смокинга с папионката. Цялата тази мода: дънки с дупки и така нататък – са загатвания за някакъв вътрешен стремеж към нещо и пренебрежение към външното.

Грозните татуировки, пръстени, обеци на различни места – не са украшения за човека, а опит да изразят своето вътрешно състояние чрез такива външни образи.

Това е преходен процес, когато трябва наистина да осъзная цялата незначителност на такива опити и тяхната глупост.

Но въпреки това, е и добър пример за въздействието на обкръжението върху личността. Всичко това е данък на модата. Нищо не можеш да направиш. Докато не отмине – или в резултат на кризата, или в следствие на възхода – нищо няма да се получи.

От беседата по интегралното възпитание, 14.12.2011

[67072]

Filed under: Въпрос-отговор - No Comments→

Въпрос: Какво означава способността да “чувстваме света чрез всички“?

Отговор: Ако съм включен в другите, чувствам това, което те чувстват и мисля за това, което те мислят, е ясно, че притежавам способности, няколко пъти по-големи от тези на обикновения човек. Аз съм много по-широк, способен повече да включвам в себе си. В крайна сметка, нашето възприятие на всяко явление зависи от броя на параметрите, които сме способни да усвоим, от гледна точка на резолюцията.

Броят на параметрите зависи от това, доколко в мен са включени противоположни неща. Поради разликата между тях, аз различавам отделните части и мога да построя от тях, като с Lego, много варианти. В същото време разбирам от какво се състоят тези структури и по какво едната се отличава от другата.

И, ако приетите от мен чувства и разум от другите хора, се абсорбират в мен, ставам притежател на различни и противоположни свойства. След това възприемам света по-многостранен и по отношение на предишното плоско възприятие той изглежда като изход в друго измерение.

Психологически това е едно изцяло ново възприятие, един нов свят. Така аз се издигам над ограниченията на тялото, свързани с категориите на времето, движението и пространството, тъй като аз съм включен в човечеството. Получавам неговото общо чувство, неговия съзидателен разум – данните, идващи до нас от природата.

Имам възможност да разбера чувството и разума, свързани с природата и намиращи се в нея като мой корен. От там идва цялото развитие в този свят. В това развитие аз виждам, че се връщам към това място, към този корен на чувства и разум в природата, от който се е развила цялата верига на сътворението: неживото, растителното, животинското и аз – човека, който достига корена и по този начин затваря кръга на развитието.

Искам да подчертая, че не случайно природата ни тласка към състояние на взаимно поръчителство, така че буквално да загубим своите частни свойства. Ние не ги губим, а само се издигаме над тях, защото те са материални, отнасящи се към животинското ниво.

Всичко частно в мен се отнася до грижа за тялото, за да може то да просъществува определеното му време по най-добър начин. А развитието се състои в това, ние да се издигнем от грижа за тялото до обща грижа. Тази споделена грижа ни дава напълно различни свойства – не телесни. Благодарение на тях, аз разкривам програмата и целта на сътворението, намерението на природата, в която нито един елемент не се развива случайно – всичко се движи в съответствие с програмата. И аз мога да разбера тази програма.

Веднага щом се устремявам към интегралната визия, свързвайки се с други хора, незабавно започвам да долавям тази интегрална визия, сменям очилата си на кръгли, на интегрални. Виждам цялата природа, вместо да я получавам от тесен канал на тялото ми – какво е добро или лошо за мен: ядене, спане, развлечения и др.. Не, аз не живея за това! Живея на ниво, което не зависи от тялото ми и вече гледам на природата, която е над тялото. Сякаш не се намирам в тяло: съдя, проверявам, контролирам от позицията на общочовешкия разум и чувства. Тази степен коренно се различава от сегашната.

Сега аз съм просто едно развито животно – в определени рамки и неизвестно, в добра или лоша страна. А благодарение на включването в световния разум аз достигам едно ново измерение. Аз качествено променям възприятието си за света, в който живея. Той става истински, тъй като аз вече не гледам на света през тесния егоистичен процеп, притегляйки полезното и отхвърляйки вредното, а буквално излизам през него навън и живея в света. А там възприятието е абсолютно друго: не през егоистичното сито, през което виждам само това, което е полезно или вредно за мен, а извън зависимостта от себе си. Това се нарича ново измерение, присъщо на човека.

И тогава, действително, разкривам разума и чувствата, които се намират там, в светлото състояние извън моето тяло, зад стена с тясна пукнатина, през която гледам. Аз разбирам целия процес и целта на сътворението.

Нашите изследвания показват, че това е вярно, че то е нещо неуловимо за нас. Но ние започваме да осъзнаваме, че очевидно, това ниво съществува. Можем да го сравним с тъмната материя: тя съществува, но ние не я възприемаме, а тя е 90% от цялата материя, която съществува във Вселената.

Така че, общото чувство и разум, които се намират във Вселената, ние за сега не можем да разкрием. Въпреки това учените, които изучават космоса, говорят за присъствието на мощно чувство и разум, като звуци, които ние не можем да доловим, а само чуваме като някакъв шум. Ние не можем да разкрием тези явления, защото те се отнасят до по-висше от нас измерение.

От 3-тата беседа за новия живот, 29.12.2011

[66964]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Общата душа "Адам", Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Задачата на психологическата част на курса за интегрално възпитание е да научи хората да общуват един с друг, да се слушат помежду си и да създават пълноценен, дълбок контакт помежду си. Как да се направи това?

Отговор: Ние трябва да разберем какво е това контакт между хората.

Казват, че няма семейство, ако няма деца. За какво живеят хората? Например, днес физически те се харесват, физиологически са доволни един от друг, удобно им е заедно. За сега им е удобно… Детето – това е нещо средно, общо, което ги свързва заедно.

Когато човек влиза в контакт с другите той трябва ясно да види нещо общо между тях, че взаимно са свързани. Това е не просто някакво пресичане, а обща чувствена, физиологическа, физическа, обществена, културна област, където те не само се докосват, а сякаш се припокриват един друг.

Всеки човек представлява сам по себе си „кръг“. И когато той се напасва на „кръга“ на друг човек, така те могат да бъдат в дълбок и многостранен контакт.

На първо място, ние трябва да разберем, че в наше време контактът между двама души, техните частни кръгове, не се докосват помежду се, защото егоизмът на всеки е нараснал до окончателното му състояние и това, което става в моя кръг, не е включено в другите кръгове. Аз се чувствам толкова специален, индивидуалист, егоист, че другият не го възприемам като личност, която може да има също собствени интереси и потребности. За мен това е просто обект за потребление. Ако това ме интересува, тогава влизам в контакт с него, но не като личност с личност, която има своя кръг от интереси и вътрешен свят, а като потребител на източника и нищо повече.

Това е начинът, по който комуникираме един с друг. Така ни е удобно: всеки си има своя собствен мобилен телефон, компютър и поща, и ние се крием зад тях и с това замъгляваме абсолютната ни отделеност един от друг.

Виждаме как постепенно изчезват различни общности, а ние криейки се зад мониторите, уж комуникираме и при това си измисляме нови мерки за поведение и правила. Но всичко това се случва виртуално, без да се докосваме чувствено до никакви кръгове. Измисляме си нов език, скриваме се зад някакви други форми, друга обвивка, представяйки се в Интернет абсолютно не тези, които сме. Поставяме вместо своето лице, всякакви аватари, подписваме се с други имена. Тоест, хората играят без да разкриват себе си. И на егоизма това му харесва, удобно му е и му е добре.

Основната ни задача е да изясним дали хората имат нещо общо – и не просто в двама, а между всички, тъй като ние говорим за интегрално общество, към което природата ни подтиква или със страдания или с доброволно осъзнаване и устременост към това светло състояние на човечеството. Ето защо, определяйки какво общо има между всички нас, ние ще бъдем в състояние да контактуваме на чувствено ниво, няма да се крием един от друг, а напротив, ще се опитваме да се открием.

Всеки ще разкрие вътрешното си „аз“ и ще го постави над външното – над този начин, над името, фамилията, бащиното, над своята специалност, над всички видове външни навици, обичаи, език и всичко останало. Моят чувствен свят ще се издигне над обичайното ми физическо състояние, дадено ми от природата. Това трябва да развиваме в човека.

Ето защо, трябва да покажем на хората, че в единението между нас, в наслагването на частните кръгове помежду си, сцеплението им един към друг в единен механизъм, ние не се превръщаме в роботи. Не откриваме себе си за удари от другите, както в известната фраза “ разтвори душата си, за да плюят в нея”. Ние правим това, за да може във взаимното ни интегрално движение, когато сме като единен аналогов механизъм, да постигнем конкретна цел, да  се роди нещо ново – както двама се съединяват, за да създадат потомство.

Но тук ние раждаме всички заедно, изграждаме съвършено ново състояние на човечеството, в което не трябва да се крием, да се страхуваме, да се стремим да ограбим другите и за сметка на това да издигнем себе си. Напротив, подемът ни ще бъде общ – именно в това наше общо „чедо“ което ще ценим и тачим, постоянно да расте и да се развива.

От беседата за интегралното възпитание, 14.12.2011

[66828]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Новото състояние на интегралното общество се характеризира не с личността на всеки, а именно с това, което възниква между нас, над нас, сякаш извън нас. При което се издигаме от нашето животинско ниво на следващото ниво, което се нарича Човек – „Адам“.

Не напразно Адам се описва в древните източници като един събирателен образ, от който се предполага, че сме произлезли, вътрешно разделени след неговото грехопадение (възникване на егоизма), който е разбил този образ на множество части, и всяка частичка – това е всеки от нас.

Сега, въпреки егоизма, който се намира между нас като разединяваща, отблъскваща сила, трябва да се издигнем над него – не да го унищожаваме, а напротив, да го използваме за подем, защото ако между нас няма взаимно отблъскваща сила, няма да имаме стимул да я преодолеем именно чрез подем над нея. А в подема над нея ще се съединим.

Тоест, това е силата на нашето егоистично разделяне, дори и да ни се струва, че ни носи вреда, всъщност ни е в полза. Тя принудително ще ни издигне над самите нас, над нашето животинско ниво – егоистичния път на развитие, който в настоящо време приключва. Наричаме го животински, защото той инстинктивно се развива в нас така, както и всички предишни стадии на развитие, които сме преминали в процеса на еволюция.

Сега възниква следващият етап на развитие на човечеството – осъзнат, когато се явяваме като общ образ „Адам“, който трябва да се събере, извисявайки се над егоизма, съединявайки се помежду си, припокривайки се един с друг в един единен механизъм и допълвайки се. В това ще ни помогне егоизма и трябва да се отнесем правилно към него.

Такава картина може да се наблюдава по примера на правилното семейство, където двама възрастни, сериозни хора с висока степен на осъзнаване, разбират и различието помежду си, и възможността за създаване на общо поле на припокриване един с друг. Наслагването на един кръг върху друг, тяхното общо пресичане, общият сегмент между тях, се нарича семейство. Най-идеалното е, когато двата кръга напълно се припокриват един друг.

Едновременно не просто се припокриваме на животинско ниво, а се издигаме духовно към състоянието „Адам“, към възникване на нещо средно между нас – резултата на нашите усилия. Припокриването на единия кръг с другия не означава, че някой потиска някого или двамата изчезват. Възниква нещо трето, средно, състоящо се от другите двама, от техния стремеж да бъдат заедно въпреки егоизма, който е против това.

Това не е просто състояние. То трябва да бъде обрисувано, описано и човек да се опита чувствено да се въведе в него.

Интегралното възпитание се заключава в това, да се прояви в човека това трето състояние. То е скрито в своя зародиш, дълбоко вътре в нас, трябва осъзнато да го извлечем от себе си и да се издигнем на това ниво.

В процеса на еволюцията сме се развили от нежива природа към растителна и животинска. В днешния ден човек с нищо не се отличава от животното, с изключение на това, че е развил науката, техниката и културата.

А тук се има предвид съвършено друго ниво на познание, усещания, проникване в природата, раждането от нас на състоянието „Адам“, което никога не е било в нас. Във всеки от нас съществува само отломък от това общо състояние, което трябва да достигнем, събирайки всички отломки заедно.

От беседата за интегралното възпитание, 14.12.2011

[66825]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Как да се подготвим за конгреса в пустинята, така че както е казано: „изцяло да отменим себе си”?

Отговор: Отначало трябва да разбереш какво означава това: „да отмениш себе си” – да престанеш да съществуваш? А какво тогава ще остане?

„Аз” – това е моят разум и чувства, ум и сърце. Ако това ми бъде отнето, то ще ми остане само животинското тяло – какво по нататък? Но и моят разум и чувства – също не зависят от мен. Такъв съм се родил, получил съм възпитание, изваяли са ме по някакъв начин – нима това съм аз самият? От какво да се откажа – къде тук съм „Аз”, когото трябва да отменя?

Ако все още не усещаш това, то и няма какво да отменяш. Но ако се каниш чрез групата да се прилепиш към Твореца, както е казано: „от любов към творението – към любов към Твореца”, и откриваш отблъскване и ненавист, то тъкмо в това и трябва да се принизиш. Това е то „Аз” – разкриващ своята истинска същност: съпротивляваща се и нежелаеща да се съедини.

Това е силата на разбиването, скрита в мен – същият този „запис” (решимот), информация, дошла при мен от разбиването. Някога съм бил свързан с останалите, а сега пробуждам тази връзка и проверявам – намирам ли се в нея или не? И благодарение на усещаната връзка или на нейното отсъствие, на желанието за нея или не желанието, започвам да изяснявам това разбито „решимо”.

Ако изяснявам, че стоя срещу всички останали – това вече е първата проява на Фараона. Но ако не си приложил такива усилия, то няма да го разкриеш. Може би, ти дори още не си влязъл в Египет или се намираш там, но засега не са завършили твоите „седем сити години”? И засега просто получаваш удоволствие от общите трапези, събранията на другарите, от приятното обкръжение, харесва ти да бъдеш с всички заедно и с любовта на другарите.

А когато свършат „седемте тучни години”, започват да се разкриват проблемите, нещастията, споровете и безредиците. Но човек не бяга от това, а осъзнава, че всичко това му се дава специално. И независимо че усеща отблъскване, ненавист и пренебрежение към такова общество, все пак се старае да го преодолее. Тогава настъпва такъв момент (ако преди това  не изостави този път), когато започва да усеща в това важност, разбира, че няма избор и че така трябва да бъде.

Така той се озовава право срещу Фараона. И всичко това е вътрешна работа, отвън тя може да бъде съвсем незабележима. Това е период за прилагане на усилия и осъзнаване, че той нищо не може да направи – тъй като това е Творецът, който му разкрива силата на разбиването, за което е казано: „Да отидем при фараона, тъй като Аз ожесточих сърцето му”.

Творецът показва на човека, доколко той е слаб и не е способен да издържи това изискване: да обича ближния. Той няма представа какво още може да направи и е готов на всичко, само и само да постигне братската любов. Съгласен е да премине през всичките „10 египетски наказания”, да премине Червено море, да приеме условието за взаимно обединение и поръчителство, за да получи силата на светлината, връщаща го към Източника, наречен Тора – за да поправи себе си и да постигне любов към творенията, а чрез нея да достигне до любовта към Твореца.

Представяте си каква подкрепа и грижа трябва да получи той от обкръжението и свише, за да не избяга със своя егоизъм, който всеки път се укрепва и се стоварва отгоре му. Той трябва да види, че „един срещу друг ги е създал Творецът”: има само „тояга и змей” (отдаване и егоизъм) и няма нищо по средата – или едното, или другото.

От урока по книгата “Шамати”,  19.01.2012

[66932]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→