Entries in the '' Category

Глобален обрат

каббалист Михаэль ЛайтманПрез нашата история вече сме преминавали подобни състояния, макар и не толкова трагични и революционни, че да могат да се нарекат раждане. Всички минали стъпала сме наричали етапи от своето развитие и такива етапи е имало много в историята на човечеството.

Но сегашното състояние се отличава от всички предишни. До този момент винаги сами сме се стремили да разкрием новото състояние, желали сме го, отрано сме виждали, че трябва да извършим някакво революционно преобразование в своя живот. Това може да бъде обществена, държавна, социална или технологична революция. Може да бъде революция в следствие на някакво ново откритие: нови земи, ново оръжие, нови технологии, например, като интернет, откривайки ново ниво на връзка между нас.

Но всичко това не е било глобален обрат, който да обхваща всички нива на нашия живот и всички негови сфери. И също така, не се е разпростирал върху цялото човечество – всички страни и континенти, всяко семейство и всеки човек, до такава степен днес той е всеобщ.

Засега само пристъпваме към това ново раждане и не можем да кажем със сигурност, че всичко това вече се случва. Макар и да виждаме, че се приближаваме към него. Тази „криза“, която се появява преди раждане, все повече оказва натиск върху нас – върху всички заедно и на всеки поотделно. Виждаме, че хората не могат да достигнат съгласие в семейството, разделят се, не искат да се женят, не се разбират един с друг и още повече, не знаят как да възпитават децата, как да избягват проблемите в работата, в икономиката.

Навсякъде се усеща отсъствие на разбиране, на порядък. Това се нарича тотална революция, общо раждане на цялото човечество, а не на някаква отделна държава или общество, защото произтича в глобални, интегрални мащаби и касае всички. Такова нещо досега не е било в историята.

И главното е, че не виждаме бъдещето! Винаги следващата формация се е оказвала по-прогресивна от предишната, например, краят на робовладелския строй и след него – още по-развито общество. Дори и тези промени да са водели след себе си взривове и революции, религиозни и граждански войни, хората са виждали светлото и ново бъдеще.

Част от обществото е била съгласна с него, част – не, в една страна са произтичали тези промени, в друга не – но сега произтича глобален процес. И такъв никога преди не е имало.

А освен това, по целия свят стават глобални изменения в климата, екологията. Преди също са се случвали сериозни климатични изменения – такива, като ледников период, затопляне и охлаждане, и те винаги са предизвиквали големи изменения в човечеството.

Захлаждането някога е заставило северните народи да се спуснат на юг или от Сибир и Азия да преминат по-близо към Европа. Но в един период революцията е ставала за сметка на климата, в друга – за сметката на развитието на нови технологии, или развитие на някаква държава, която не може повече да търпи своя държавник.

Сега всички изменения произтичат едновременно – и от страна на обкръжаващата природа, екологията, и от страна на вътрешната природа на човека, неспособен да бъде в равновесие с нищо. Разпадат се дори такива системи, от които изцяло зависим: храна, работа, семейство, образование, безопасност – всичко, което е необходимо на човека, за да продължава живота от поколение в поколение.

Във всички области, по целия свят сме стигнали до общо състояние, когато нещо престава да работи. И главното, че не виждаме към каква форма преминаваме.

И затова организирахме нашия курс, за да помогнем на човек да види бъдещето. Възможно ли е да го видим и да вървим към него с разбиране и осъзнато като хора, имащи очи и гледащи напред, проверявайки и изпитвайки различни способи, отрано направили разчет? С това ще облекчим пътя за себе си и няма да вървим сляпо, извършвайки грешки и попадайки в неприятни ситуации.

Защото ако ще действаме сляпо и ще грешим в тези глобални мащаби на света – това е просто страшно. Днес вече е невъзможно да вървим по пътя на проби и грешки.

Затова този курс е предназначен да ни отвори очите за нашето текущо състояние и главно – за бъдещето. А също да ни научи как от текущото състояние да преминем към бъдещото.

От 1-вата беседа за новия живот, 27.12.2011

[65754]

Балансирай, а не разрушавай

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Говорим за необходимостта от равновесие, от баланс. С какво трябва да достигнем до равновесие?

Отговор: Какво ли няма в мен: мисли, желания, отклонения… Мога ли да се откъсна от тях? Не. Мога ли да ги подтисна? Това е лошо, това ще ми коства много сили и време, и накрая ще видя, че вродените качества не изчезват никъде даже и след 50 години.

Тогава за какво възпитание говорим? Какво означава да ”бъдеш Човек”? Как да се издигнем над себе си?

Затова, трябва да вземем всички свойства – и всичко на всичко да установим равновесие между тях. Не трябва да преживяваме за лошите неща в нас – трябва само да ги балансираме с нещо добро.

Нищо не трябва да изкоренявам и това вече е успокояващо, тъй като не трябва повече да се самообвинявам за това, какъв съм всъщност. И нищо от себе си не трябва да изтривам – какво ще остане тогава в мен?! Тогава ще ми остане само да сложа край на живота си. Това подбужда хората към суицид: те откриват, че в тях няма нищо добро. Външните причини могат да бъдат всякакви, а същността е една.

Но ние подхождаме към работата иначе. Всичко, каквото има в човека, той трябва да го опазва, да напредва над собствените си свойства. Добавяйки към негатива позитивни детайли на възприятието, хубави качества. Балансирай, а не разрушавай. Разрушавайки, ти ставаш ”поправчик на света” по звание и вредител по същност.

В действителност всяко едно явление трябва да се балансира относно мен, а не да се унищожава. Иначе ние нарушаваме общия баланс. По същия начин се стремим да уравновесим, да балансираме кръвното налягане и други проблеми в организма, в обществото, семейството.

Нищо не трябва да се подтиска, тъй като получаващото желание е създадено не случайно именно такова. То произтича отвътре, разкрива се от решимото, което не можем да изтрием. Тяхната верига продължава да се развива и единственото, което можем да направим, е да балансираме, да поправяме явленията, правилно прилагайки го, разкривайки добрата му страна.

От урока ” Мир”,13.01.2012

[66294]

Вселенската бездна на мъдростта

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Разбирам как се развива едно дете. Но някой знае ли какви гени има в човешкото общество? Никой още не е виждал как се развива то, за да събере данните и да каже как ще се развива отново. Човечеството – това е нашето единствено дете, което расте така.

Отговор: Можем да анализираме и да изследваме миналото, с което се занимават философията, социологията, психологията и да забележим закономерност в процеса, причините за този процес. Ние не виждаме бъдещите перспективи, но също можем да разберем, в зависимост от сегашното си състояние, къде ни води това. Ние винаги правим някаква екстраполация от миналото към бъдещето.

Природата изисква от нас изпълнението на нейните закони. Природата – това е общ организъм, който се развива, включващ в своето развитие неживото, растително, животинско ниво и човека. Всички се развиват. В началото се е развивало земното кълбо, след това растителния свят, след това животните, и тогава човека.

Това развитие започва с Големия взрив и след това продължава за сметка на все по-голямо съединение. Съединяването на частите винаги ги кара да създават все по-сложни и специални организми – по-уникални и по количество, и по качество.

Първо  има само неживата материя, но след това, изведнъж, нейните части започват да растат – в тях се появил някакъв живот, собствено развитие. След това развитието достигнало до животински стадий – животното се развива още по-индивидуално. След това се появява човека – всичко това е резултат на развитието.

Ясно е, че това развитие има свои собствени закони – ние виждаме това като един пример от миналото.

Въпрос: можем ли да ги разберем? Очевидно, ние не ги разбираме. Но това не означава, че те не съществуват.

Аз като учен наблюдавам природата и я изучавам – как се развива, как развива и мен като част от природата. Тъй като човек не може да бъде над природата, при цялата своя наука.

Ние живеем в някаква затворена сфера, наречена „Вселена“ и изучаваме къде се намираме и какви закони действат тук, вътре в тази сфера. Тази сфера е безкрайна, без граници, изпълнена с неизмерима мъдрост. И ние само остъргваме от тази мъдрост жалки трохи – на това е основана  и цялата наша наука.

Ние не изследваме нищо, освен природата и вътре в тази сфера, също така научаваме малко повече за себе си. Виждаме, че не можем да изградим отново живота си и затова трябва със сигурност да изучим законите на природата. Добре е, че неприятните проблеми ме подтикват към познание за природата – най-малко, за да подобря живота си.

От 1-та беседа за новия живот, 27.12.2011

[66061]

Училището – огледало на пороците на обществото

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Когато говорим за образование на възрастни, съществува страх, че хората ще започнат да ни обвиняват за това, че им предлагаме нещо неосъществимо, твърде откъснато от реалността.

Отговор: Напълно не съм съгласен с това! Днешният свят и този, който ние предлагаме, са абсолютно противоположни. Трябва да се изправим пред истината! В действителност е така! Тук не може да има частични решения! Не мога да направя училището наполовина егоистично, наполовина хуманно – такова, каквото е то днес.

Когато едно дете идва на училище, него могат да го набият, да го ограбят, да направят с него всичко, което им е угодно, да го принудят на всичко – със сила, с натиск, влияние, с някои ценности. Него го заставят да бъде като всички, при това, с най-отвратителни примери. Пристрастява се към цигарите, алкохола, да не говорим за заплахата от наркотиците! Училището е училище на покварата, училище на суетата! Някои ги довеждат с кола, а други се добират пеша…

Всичките злини на съвременното общество се проявяват при децата в училище по най-жестокия начин. И с това трябва да се борим! С това ние трябва да започнем да правим нещо! Това са нашите деца!

Тъй като ние самите сме станали безчувствени егоисти, така се отнасяме и към децата, отблъскваме ги от себе си: „Върви на училище. Там са длъжни да се занимават с теб, оправяй се сам.“

Вместо да възпитаваме от детето нормален човек и да създаваме за него бъдещото, следващо общество, ние не създаваме нито общество, нито правим от човека – човек.

За нас няма значение какво ще бъде! Затова и не искаме да раждаме деца. Просто съществуваме, плуваме по течението, което ни носи към огромен водопад, към падане в пропастта.

От беседата за интегралното възпитание, 13.12.2011

[66139]