Въпрос: Как да събудим в сърцето си грижа за целия свят?

Отговор: Всички ние съществуваме в един духовен съсъд, в едно желание. Творецът е създал една душа и е невъзможно да се грижи избирателно само за определена нейна част,  а само за целия пълен съсъд . В духовното не съществува нищо „частично“.

Когато става въпрос за отдаване, тогава трябва да се погрижим как да станем свети за Твореца, а това означава да поправим пълния съсъд. Ако Творецът е създал едно желание, то отдаването може да се пробуди само в цялата му пълнота. И както обяснява Баал а-Сулам в статията „Поръчителство“, само заради това ние и съществуваме.

Затова, този, който не се вълнува за общия съсъд – не се грижи за себе си. Трябва само да отворим очите си и да видим, че това е абсолютно едно и също. Светът е отпечатък на това, което е вътре в нас и само така ни се струва, че съществува извън нас.

Ето защо проблемът не е в това, аз „да се погрижа за света“, а в това, как да си отворя очите, за да видя истината и да разбера, че грижата за света и грижата за себе си е една и съща грижа. За да се разсее тази илюзия и да стане ясно, че това е една душа!

Вместо да „събуждам в себе си грижа за света“, аз трябва да се погрижа за себе си – за това, защо не мога да видя, че целия свят е мой духовен съсъд, моя душа.

От това става ясно, че аз не мога да оставя грижата за света – та това е най-важната ми част. Всичко, което чувствам  в себе си  точно сега е само моето тяло и това чувство, наричащо се „тяло“ , някога ще умре и  ще изчезне от моето съзнание. И само грижата, която ще постигна за своето външно „тяло“ ще ми се разкрие като моя душа и ще остане с мен завинаги. В нея аз ще намеря своя истински, вечен живот.

Трябва да преминем през тази вътрешна революция  – в това всъщност се състои и преходът на махсом (границата, отделяща висшия свят). Когато човек започне да се свързва и да асоциира себе си с това, което е извън него, вместо това его, което по-рано е възприемал като самия себе си – това се нарича преминаване на махсом.

Баал а-Сулам говори, че за това се иска само психологически поврат. В тази слепота и заблуда се крие причината за цялото това зло, което преживяваме днес.

От подготовката към  урока, 08.01.2012

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Нашата работа се нарича работа на Твореца, защото само светлината действа:  възбужда желанията, променя ги, поправя и напълва. Светлината прави всичко – това е единствената съзидателна сила.

А освен светлината, има още и желание. Ако желанието започне да иска нещо, но светлината не му дава желаното, желанието усеща в себе си страдание. И тогава светлината започва да играе с желанието:  напълва го малко, след това отново го оставя неудовлетворено, още малко го напълва и отново го оставя празно – дава му да преживее всякакви усещания от напълване и неговата липса.

И благодарение на тази работа на светлината над желанието, желанието започва да поумнява. То вече разбира какво напълване не е имало, а сега го има и в какви различни форми може да бъде то. Така желанието развива около себе си разум, устроен много просто: как да получи повече напълване.

Тоест, разумът вече позволява на желанието не просто безсмислено да жадува за нещо, но започва да работи с него и го направлява. Учи го да се издига над своите моментни желания – “сега пострадай малко, за да получиш после много повече“. Това може да е прост работник, получаващ заплата в края на деня, и бизнесмен, който инвестира милиони на фондовия пазар и разчитащ да получи печелба в бъдеще, или човек, готов да легне за операция и да се подложи под ножа, за да оздравее и т.н.

Простото желание не е способно на това! Но разумът, развиващ се успоредно с желанието, може да го допълни и да приближи към него бъдещата форма на напълването, заради която то сега е съгласно да страда.

По този начин действа светлината, развивайки желанието и отглеждайки близо до него и разум. И тази двойка : желанието и разума, обединени заедно – започват да работят пред света. Взаимно допълвайки се: желанието с разума, а разумът с желанието – те стават по-чувствителни, по-интелигентни и заедно работят по отношение на Твоеца.

Целият успех всъщност зависи от това, доколко разумът може да напълни желанието. И тогава, от опита на различни житейски ситуации от преживения живот, благодарение на изясняването, анализа и синтеза на случващото се, разумът може да намали развитието на желанието. Но всичко това е така, защото вътре в разума има връзка със светлината, с информационните гени (решимот).

От урока по  книгата Зоар, 06.01.2012

[65650]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Да предположим, че на курсовете по интегрално възпитание хората известно време се ”варят” в групата, минават теорията, практиката. А след това настъпва естествения момент, когато човек трябва да се обучава на интегралност, тоест, да влезе в големия свят…

Отговор: За това ние постепенно започваме да обединяваме, да уголемяваме групите, показваме ги по телевизията, въвеждаме ги във виртуалните мрежи.

А интегралното обучение, обучението за интегралната връзка практически продължава през целия им живот, до постигане на последното ниво на хармония в човешкото общество и в природата.

Затова постепенното уголемяване на групите предполага състояние, когато човек се чувства просто включен, свързан с абсолютно всички нива на човечеството и усеща цялото човечество в себе си. Всеки от нас чувства, че се намира в ”кръгло” общество,  некласифицирано по нива: чувствено ниво, по IQ или по други данни, тоест в общество, независещо от никакви параметри, зададени ни от природата, които засега не можем да преодолеем.

В интегралното общество взаимното включване предполага такова развитие на човека, когато той ще може да използва чужди чувства и чужд разум, и когато със своето отношение към другите, се включи в тях и започне да използва чуждите ресурси като свои. В този случай се губи личното ” Аз” в такъв смисъл, че възниква общо чувство, общ разум, общо сърце. И човек сякаш се включва към това общо обединение на виртуалния образ на човека, наречен ”Адам”.Тогава всичките различия между хората постепенно ще се нивелират.

Това ще бъдат такива състояния, за които човечеството просто може само да мечтае: всички трябва да бъдат равни, да живеят при равни условия, с равни доходи и т.н. Т.е. всеки от нас ще се захранва от един разум и едно чувство – колкото може и колкото пожелае. При това никой няма да се чувства ощетен, защото всичко ще бъде предоставено на всеки, тъй като огромния мозък и огромното сърце, ще бъде предоставено на всички.

От беседата за интегралното възпитание, 13.12.2011

[65664]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Как, при сегашния глобален световен ред, обществото още не е потъпкало личността?

Отговор: Няма кого да тъпче. Обществото отдавна вече е завладяло личностите и никой не се откроява истински на общия фон.

Един талантлив музикант или велик учен не се бунтува срещу общото мнение. Всички се вливат в потока, освен кабалистите, които дълго време са мълчали. Ние първи надигаме глава, която веднага се стремят да отсекат.

Кой, освен нас, наистина се изказва против сегашното егоистично развитие? Все пак, дори тези, които възразяват гласно, са водени просто от егоизма, те нямат духовни основи, методика. И затова светът ги „търпи“. Оставете ги да разкрият неговото зло – и какво от това? „Да, аз съм грозен. И какво ще ми направиш? В своето зло аз успях повече от теб: аз съм над теб, аз съм по-силен. Ти си малък егоист, а аз съм голям. Е, и какво?

Егоизмът, който цари навсякъде, „изгражда“ всички. Обикновено его –  обикновен човек, увеличено его –  успял човек, високо его –  престъпник…

Хората не разбират това поправяне, което ние предлагаме, защото то противоречи на егоизма, противоречи на човешката природа, докато всички други критики остават в нейните рамки.

Ето защо, обръщайки се към масите, трябва да говорим за прости неща, за това как да предадем на егоизма друга форма – интегрална, социална, полезна за обществото. „Да „обърнем“ егото си така, че да се грижим един за друг – и тогава всичко ще бъде наред“.

Комунизмът също говори за общото благо, условие за което е всеобщото равенство. Все  пак, когато всички са равни, когато действа справедливо разпределение, няма защо да се сблъсквам с когото и да било. Трябва само да възпитаме човека така, че той да е удовлетворен от това.

Нашият естествен егоизъм, обаче, нараства постоянно и не е готов да се задоволи с малко. И затова трябва да го обезпечаваме с други наслаждения: обществени отличия; медали; спортна, филмова и друга слава. Нека човекът да излезе на сцената под всеобщи аплодисменти, нека получи своето егоистично напълване. Ако навсякъде те хвалят за грижата ти за другите, ти автоматично ще търсиш възможност да се докажеш още веднъж в тази област.

По този начин, ние говорим за новото образование – по определение „алтруистично“, но всъщност, основано на същия този егоизъм, който е преминал през отдаване на ближния и доставя на хората душевно удовлетворение. Обръщаме се към реалната потребност на човека да се напълни с нещо: „В новия свят, материалните нужди, ти ще можеш да удовлетвориш само на основно ниво, а цялата останала част на твоето желанието ще напълват социалните отношения, било то почести, власт, ако можеш да бъдеш добър директор и т.н.“

Хората ще получават наслаждение не от превъзходството над другите, не от потъпкването на другите, а от отношението от страна на другите. Когато обществото, със своето отношение, напълва човека – точно това е висшата светлина, напълваща съсъда. Защото никой не може да избяга от общественото мнение, от общоприетите стандарти – именно те формират моите желания на нашето базово ниво. Обкръжението буквално ни „хипнотизира“ със своите ценности.

А по – нататък, когато хората ще започнат да се обединяват според новите принципи, те ще почувстват още едно желание: оказва се, че има нещо специално в отдаването на обществото. Тъй като ти носиш благо на общия съсъд, на общата Малхут и постепенно улавяш интегралното желание и потребността от още едно напълване – от Твореца, от Висшата сила. Обкръжението, към което си се присъединил, изведнъж се осветява от друг вид битие, абсолютно откъснато от твоите животински нужди.

И така, постепенно, процесът преминава в духовно русло.

От урока по статията “Свобода на волята”, 05.01.2012

[65520]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Сега съществуват няколко типа програми на взаимодействие между хората. Условно могат да се разделят на два типа.

Единият тип – когато между хората, в процеса на взаимодействие, се появява потребност от създаване на някакъв нов проект. След запознаването, завършването на първия етап на теоретично обучение и сближаването помежду им, в тях възниква естествено желание да направят някакъв добър проект, който ще бъде полезен за другите хора.

Другият тип – когато хората решават някакви въпроси в своя реален живот, след това идват в групата, получават определен опит, осъзнаване, поддръжка, а след това отново излизат в света и се опитват да му предадат вече получения опит за интеграция.

Може ли да се обединяват тези два типа хора в курсове по интегрално възпитание за съвместни действия по света?

Отговор: Засега само въвеждаме такива хора в групи, които организират общи пътешествия, конгреси, всевъзможни игри. Влагайки своите усилия и материални ресурси, те създават някакъв прототип на бъдещото общество.

Това е като игра, когато в течение на няколко дни хората се обединяват в специално създадени за тях трудни условия, които ги подбуждат към обединяване, взаимно участие, към издигане над себе си, излизане извън себе си, към помощ един към друг. Тя ти помага  да усетиш, колко си зависим от другия. Но това е все още само в рамките на така наречените “лабораторни” занятия – не повече от това.

От беседа по интегралното възпитание, 13.12.2011

[65661]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→