Въпрос: Съвременният човек има зад гърба си богат опит от различни ограничения: на него са му пречили да изразява своите чувства, изопачавали са ги и т.н. Затова стандартната му реакция за нещо ново е отрицателна. Поначало в човека протича винаги борба между интереса към нещо ново и страха от него. Как да заинтригуваме човека, пренебрегвайки страха му и съпротивлението?

Отговор: Започвайки разказа си за човека, за неговата физиология, психология, социология, взаимоотношенията в семейството и т.н.  – ние трябва да правим това обективно, безпредметно, и незасягащо самия човек. И само след това, постепенно да прибавяме примери: ето мъж, жена, дете, ето самия човек, така и така, реагира на себе си, състои се от такива и такива картини на виждане, възприемане и т.н. Тоест, ние започваме да говорим за някакъв абстрактен обект, и постепенно приближаваме този обект към него. По такъв начин, смятам, че няма да се имаме проблем.

Работата е в това, че съвременният човек нищо не знае за това. Ние крием своята природа, срам ни е от самите нас, срам ни е пред останалите, ние се страхуваме да проявим някаква слабост, тъй като смятаме, че от това може да се възползва някой друг.

Аз трябва да демонстрирам, че стоя като стена на своите непоклатими позиции, които изобщо не притежавам.

Когато разкриваме постепенно, какво е това човек, общество, природа в глобален и общ вид, постепенно свикваме, че сме такива, каквито сме създадени – това не съм аз и всичко в мен работи независимо от самия мен.

А тогава какво съм ”АЗ”? Аз – това е само този, който може да изследва, какво в него е сътворено от природата.

Като лекари, които не се притесняват един от друг и от пациентите, или психолози, които могат да не се притесняват, от това, че изразяват своите и чуждите чувства, разбирайки, че всичко това е обективна реалност, и ние сме такива, каквито сме – така и ние трябва да доведем човека до такова състояние.

Всичко трябва да се базира имено върху това, че следващото стъпало от нашето развитие  е пълна интеграция на всички във всичко, когато всички части на природата се включват в човека, човека в тях, хората един в друг, и ние заедно с природата представляваме едно органично цяло.

В такъв случай няма нищо такова, което трябва да крия, да се притеснявам, да се опитвам да скрия от другите. В случая, аз трябва да достигна такова състояние, когато, напротив, съм задължен да се открия напълно и да бъда свързан с всички. Като бебе, лежащо в ръцете на майка си – то е никой и нищо, а тя е съсредоточила цялото си внимание върху него, и то няма, по отношение майка си и от гледна точка на природата, някакви прегради, граници, екрани. Напротив, съществува абсолютно пълна връзка. Така и ние трябва, в резултат на интегрално образование и възпитание, да постигнем в бъдеще такава връзка  .

Затова нашият поток в обучението, във възприемането на тези курсове, в тяхното изграждане и взаимно обединение (когато започва някакъв курс и завършва друг или няколко вървят паралелно), трябва да се строи точно по такъв начин – по оста на времето. Курсовете трябва да се допълват един друг, или да следват един след друг, или да се застъпват, за да може в хората да се оформи постепенно правилно отношение към себе си, към другите ученици от групата и към света като цяло.

От беседата за интегралното възпитание, 13.12.2011

[65538]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Казано е, че преди въздигането към най-високата степен рав Шимон изпаднал в състояние на „Шимон от пазара“. Що за “пазар” е това?

Отговор: “Шимон от пазара” живее като Ротшилд. Той има всичко, което би желал в този свят: власт, пари, почести, дълголетие… Просто мечта. Но при това,той се чувства  на най-ниското стъпало.

Всъщност, търговецът от пазара мечтае да стане Ротшилд – и именно в такова състояние е паднал рав Шимон. За теб това е подем, а за него – падение.

Става дума за качествена оценка. Рав Шимон  имал вода и рожково дърво, а на „Шимон от пазара“ масата се огъвала от ядене. Тогава защо страда той? Защо се чувства толкова низък? Той страда от загуба на духовно съзнание. Той има всичко, освен най-главното. От друга страна, „Шимон от пазара“ се е осигурил за цял живот, той не се чувства нещастен.

Цялата работа е в това, че рав Шимон разбира пропастта, която се намира между него и „Шимон от пазара“ – и не е съгласен с това. И му е още по-болно от това, че той самият се чувства такъв.

„Шимон от пазара“ е винаги сит. Той продава стоката си, вечерта се връща у дома доволен, има  в живота всичко, което му е нужно. Жена, деца – всичко е наред, всички са здрави. Не му липсва нищо.

Но когато рав Шимон пада в това състояние, той чувства, че въпреки цялото изобилие, той няма нищо. Той не може да понесе този живот, всеки един миг в него е ад. За него това не е живот.

От урока по статията “Мир”, 30.12.2011

[65393]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→