Съвременното образование “обработва” всички по един шаблон. Това вече не може да се нарече и образование, защото не разкриваме в хората творческите им способности, не способстваме за тяхното лично развитие.

Изключителността прави човека “чудак” в очите на обществото, а системата на образование унищожава тези “чудачества”. Детето ходи на училище и получава стандартни материали, стандартни въпроси, стандартни задачи… В крайна сметка ни придават шаблонна форма, като купчинки в пясъчника, независимо от личните дадености.

Нашето образование разглежда човека като машина, която трябва да изпълнява определени функции в обществото и на работното място. Това се отразява и на науката: малко учени стават истински първооткриватели. Защото за това трябва самобитна индивидуалност, нов поглед, ново възприятие както, например, при Айнщайн или Фридман.

Днес в света има милиони учени, а някога са се брояли на пръсти. Работата е в това, че днешният учен – това е “техник”, който изпълнява верига от експерименти, докато не се натъкне на нещо ново. Той не прониква в природата на мирозданието, не вижда какво и как израства отвътре, не разкрива нови пластове и измерения, благодарение на ново виждане. Не, той просто прави опити, пробва ту едно, ту друго и в крайна сметка получава резултати. Разбира се, и тук е необходимо научно осмисляне, но това не са открития в пълния смисъл на думата, те не се явяват плодове на вътрешните, интелектуални усилия на човека. Като правило, до тях се достига в лабораторни условия по пътя на статистически обоснована рутинна работа.

И затова трябва да се направи ясно разграничение между съвременното масово образование и истинското образование, формиращо Човек, а не животно.

От урока по статията “Свобода на волята”, 10.01.2012

[65961]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок | Add Comment →