Мнение (М.Барболин): Знаем, че понятията за добро и зло са относителни. Къде е линията, която да следваме, за да не навредим нито на себе си, нито на другите или на природата? Къде е механизмът, който да регулира и направлява човешкото поведение? Как да се организира един свят, където не само няма да си вредим, но и ще знаем как да уреждаме живота си? За това е нужно да разберем смисъла на живота, смисъла на съвременната цивилизация, а от там да определим необходимите промени в обществото.

С появата си, в самия човек се намира предназначението му в този живот, което той трябва да реализира в процеса на развитие на морала, на взаимодействие с околната среда, на реализирането на любов и дълг.

Смисълът на живота е системен резултат от жизнената дейсност на човешкия организъм. Форма на неговото изразяване – умствено представяне, което е отразено в начина на живот.

Стойността на смисъла – той свързва психичната дейност и обективната реалност, едновременно принадлежи на субекта и на обекта, свързва психическите и физически светове. Смисълът на живота осигурява качествена промяна, действа като закон, свързващ човека и развитите действия. Личността е съвкупност от социални отношения.

Законът за смисъла на живота обезпечава интеграция на нравствените качества на вътрешния свят на човека и тяхното проявление. Чрез мислите и смисъла се извършва настройката между природата на човека, АЗ-а, който не съвпада с природата и материалните действия.

Пълноценният смисъл на живота е в безкрайното продължение на живота чрез начина на живот.

[66637]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →