Когато по силата на различни житейски обстоятелства достигаме до науката кабала, ние мислим, че духовният свят, подобно на този свят, има външна форма, че в него има обекти, заемащи някакъв обем в пространството, че има движение и време.

Така човек си представя картината на духовния свят, изхождайки от впечатленията от нашия свят, който той е свикнал да вижда, тоест да усеща – в такъв вид, той си мисли, че може да усеща и духовния свят.

В раздела от кабала ”Възприемане на действителността ” ние изучаваме, че цялата картина от реалността се проявява в нашето желание, че всичките ни образи, всичките усещания за движение, пространство, време и обем – всичко това са свойства на възприятие на желанието.

Желание от един вид ни дава усещане за време, желание от друг вид – усещане за промени, желание от третия вид – усещане за обем и т.н. – всевъзможни цветове и звуци, ширини и висоти. Всичко това са различни желания (вектори) , които се съчетават и ни рисуват нашия свят, а също така и духовния.

Разликата е само в това, че в нашия свят ние си въобразяваме, че се намираме между образи, които сякаш наистина съществуват извън нас, а в духовния свят ние усещаме и разбираме, че  нашите вътрешни сили,  рисуват действителността в нас.

Ние усещаме и разбираме това в степента на силата на нашата власт над тези сили / желания. Ако аз не властвам над силите на моето общо желание, то всички тези сили ми се струват външни т.е. неподвластни на мен. А ако започна да властвам над тях, с помощта на съкращаването и екраните, с желание да ги управлявам, то ги разкривам, като вътрешни сили, които са ми подчинени.

Така започваме да възприемаме картината на света в много по-реален вид – до такава степен, че даже този свят, който сме свикнали да виждаме като външен, също се усеща все повече като вътрешен свят в нас.

И тогава разбираме, как авторите на книгата ” Зоар” са съзерцавали реалността, как са усещали действителността и как ни я предават, описвайки всичко с думите на този свят или с кабалистични термини, или с езика на сказанията, или с етичните норми (мусар).

Но всъщност те подразбират само вътрешните сили на желанията в човека, в които светлината внася всичките форми на впечатленията. Става дума само за това, как желанието се впечатлява от светлината.

От урока по книгата “Зоар”, 05.01.2012

[65441]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →