Ние не разбираме какво означава да се наслаждаваме от отдаването. Целта на творението е да се насладят сътворените. И те действително ще се насладят – въпросът е само: как?

Ние не разбираме че желанията, които усещаме днес, са ни абсолютно чужди и отделени от нас. Наслаждаването от отдаването – не е удоволствие от това, че някой друг се наслаждава. Това би било просто бизнес, изгоден и за двамата.

А ако се наслаждавам от това, че на него му е добре, дори ако на мен ми е много зле, но аз превъзмогвам себе си, както родителите, които жертват всичко заради децата си – това също е отдаване. В духовния свят възникват такива желания, които дори ни е трудно да си ги представим. Може само да даваме приблизителни примери – като материални клони спрямо корените.

Затова трябва максимално да се постараем да си представим, доколко това особено понятие е отделено от привичното и изисква психологическо преобръщане. Целият свят се преобръща в съзнанието ни и тогава разкриваме нещо съвсем ново.

Това изисква вътрешни усилия и откъсване от обкръжението, готовност за бягство от текущото състояние, да скочиш в Червено море, да загубиш главата си, да изхвърлиш всичко, което имаш, да останеш абсолютно гол и беззащитен и да приемеш всичко, каквото и да е то – само и само да е дошло свише.

Трябва така да се подготвим за конгреса в Арава и ако можем да се удържим в такова състояние, ще достигнем пробив в тази черна тъмнина, към водите на Червено море и ще престъпим през всичко, каквото и да ни се разкрие там.

От урока по писма на Рабаш, 16.01.2012

[66595]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →