Въпрос: Някои хора вече са започнали да прилагат метода на интегралното възпитание в живота. Появи се първият опит и първите грешки. Аз бих искал да обсъдим този аспект с пример от конкретна ситуация. Моя позната започна да възпитава своята дъщеря по този метод. Тя я кърми почти две години, след това я възпитаваше съгласно методиката – поетапно от нула до три, от три до шест, и от шест до девет години. Всичко беше добре, докато детето не тръгна на училище. Момичето силно се отличавало от всички останали, била доста отворена, свободна, позитивна и много скоро се натъкнала на мощната съпротива на обкръжаващата я среда. После към тази съпротива се присъединили и преподавателите от училището.

Получи се много сериозна ситуация, когато майката и детето бяха принудени да се борят срещу системата, защото да се създаде отделно обкръжение, за което ние говорехме, сега е неосъществимо. Вие какво бихте ни посъветвали? Как да помогнем на тези хора?

Отговор: Ако говорите за Русия, то аз имам няколко примера относно работата в тази страна именно по повод интегралната система. Това не е нашата система, но те всичките много си приличат.

Тава са класове, които представляват вид кръжоци, където детето седи не пред дъската, а се развива свободно, където всичко се обсъжда. То възприема света чрез примери, а не чрез сухо преподаване на уроци, които то трябва да научи и да го изпитат и после да ги забрави. Такива примери в Русия има много и това е известно. Но за сега това са само малки „бели врани’’.

Без съмнение, ако детето са го кърмили до две години, както е било заложено в човешката природа още от древността, тогава то получава всички необходими микро елементи, помагащи му да се съпротивлява на всички проблеми, характерни за възрастта му.

Боледуваме от много болести не защото са опасни за нас и не защото са сами по себе си метод за защита, наподобявайки имунизация, когато същата болест се прилага в малки дози, с помощта на което организмът изгражда антитела, а поради това, че в млада възраст не получаваме достатъчно майчино мляко. Сега децата се отбиват седмица или месец след раждането, ако изобщо бъде захранено с майчино мляко. Затова всичките проблеми се появяват от захранването.

С интегралното възпитание си поставяме за цел максималното доближаване до природата, както в семейството, в домашното изграждане трябва да се предържаме към такова естествено състояние, както природата взаимодейства между животните. Такъв инстинкт ние нямаме. Но трябва да го пробуждаме в себе си, изхождайки от научните данни за това, какво се е случвало през вековете, и да не го смятаме за анахронизъм. Това първо!

Второ, по-голямата част от родителите са недоволни от училищното образование, поради съществуващите проблеми в класа, обществото, училището. По-голямата част от учениците не биха ходили на училище, а биха си направили съвсем друго образование и друго обучение.

Опитайте се да обсъдите с учениците, че през годината те трябва да усвоят малко повече от това, как е устроен светът, ние и нашите закони в обществото. Защото ние подготвяме човека за срок от 10 – 12 години в училище. Какво трябва да знае той? Как трябва да се научи да общува с другите? Той трябва първо да може сам да си помогне, да помогне на другите, да може да получи помощ от другите. Тоест всичко на практика е изградено върху обединението, на взаимодействието ни един с друг. На това ли ги обучават в училище? Не!

Ние подготвяме работници, като хора, завършили ПУЦ, придобили някаква специалност, да работят и да се издържат. А какво по-нататък – ние не мислим.

Малко мислим даже и за заплащането, защото не подготвяме човека за това. Той гледа да се изплъзне от каквито и да е задължения към обществото, семейството, родителите, не желае да създава семейство.

Трябва да помислим по какъв начин да преобразим училището. Да не подчиняваме децата на училището – като старата немска система, когато селяните ставали работници по заводите и до там, а да преобразим училищната система!

Освен нашият интегрален подход, има още много подобни нему. Няма да ги анализирам, да ги сравнявам, но те всичките си приличат по това, че на първо място е грижата за човека, а не какво ти трябва да вложиш в него, каква маса от бързо забравящи се знания.

Така че, днес много са склонни към това, детето им въобще да не посещава училище. Съществува Интернет, задочно образование, домашно обучение.

Да, майката трябва да си седи в къщи с децата, а не да ходи на работа. Бащата трябва да се занимава с прехраната, а майката да подрежда дома и да възпитава децата. Тогава това ще е нормално семейство. Тоест трябва полека да слезем от дървото “постигане на злото” и да се завърнем към нормални, уравновесени системи на взаимни отношения. И да не измъчваме нещастните деца! Отначало родителите влачат детето, после го изпращат на училище и то се връща от там набито или осакатено в борбата за лидер, вместо да общува с колектива. Това не е колектив, а безкрайна борба!

Трябва да променим училището в нещо различно – в хуманитарно. Във вида, в който то сега съществува, дотолкова се е износило, че не е приятно за гледане!

Но доколкото за образованието се дават много пари, а в това са заинтересувани голяма група от хора – от това те лесно няма да се откажат. А и да се променят също не могат. Системата на образованието е основна система! Преподавателите са хора, които знаят само своя урок и освен него друго не знаят. Затова проблемът е огромен!

Промяната трябва да се започне от преподавателите! Трябва да организираме хуманитарни и на първо място интегрални курсове за преподавателския състав, с цел неговата промяна. Паралелно в училище трябва да въведем психолози и специалисти по интегрално възпитание, които ще се занимават под формата на беседи с учениците.

Освен това, трябва да се въведат инструктори, които да са няколко години по-големи от децата, което ще спомогне за по-добрия контакт и ще ги повлияе положително. Всичко това трябва да се каже. Без това нашето бъдещо поколение ще стане изгубено поколение.

От беседата за интегралното възпитание, 13.12.2011

[66141]

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment →