Разсъмване – по мое желание

каббалист Михаэль ЛайтманТрябва да се разбере, че всички усещащи се наоколо промени, ни се дават като помощ, тъй като без тях ние не бихме се помръднали от място. Срещат се сред всички състояния – много изнурителни, продължаващи по няколко дни, и на човек му се струва, че те не доставят никакво удоволствие и никаква полза.

Има дни, когато човек се усеща като абсолютно животно. Но всъщност, не е негова работа да прави оценка на самото състояние – трябва само правилно да се използва, и да се извлече от него някаква полза. И е възможно той да остане в такова състояние до края на живота си – състоянията се дават отгоре. Но реакцията на човека е лично негова.

Затова винаги трябва да се проверява и оценява същността на състоянието, не по самото него, а по своята реакция на него. И съответно с това решение – добро ли е това състояние или не. Възможно е, самите състояния да не се променят, но човек през цялото време различно реагира на тях и се опитва да намери начин и различни уловки, за да се издигне над тях.

И независимо, че състоянието си е все същото, той продължава упорито да се бори, за да достигне до някакво отдаване, до обединение, да се доближи до Твореца. И затова тъкмо той оценява такова състояние, което му дават, за да усети дори най-малкото желание, позволяващо му да напредва.

Той е благодарен, че не се е откъснал съвсем, а Творецът му е дал желание и сили да се закачи за края на подаденото му въже, и очаква, че всеки път ще го водят на такова място, където може да приложи усилия. И това му е достатъчно – той не иска повече.

Тъкмо, в най-сериозната работа се нуждаят от най-малка подкрепа – само да не се отделят. А от този момент и нататък – всичко вече е в ръцете на човека.

Затова, е много важно да си създадеш ред и програма за обучение, за разпространение, за работа в групата и през цялото време да се връщаш в правилната диря, поне няколко пъти на ден, ако имаш разбира се възможност.

Всичко е в ръцете на човека и той сам трябва да реши, какво е за него ден – и какво е нощ. Ако му е хвърлен спасителния край на въжето – това трябва да е началото на деня… И няма значение, какви състояния му изпращат отгоре – важното е, как той сам се подкрепя. Как се приготвя: ”Аз сам пробуждам изгрева!”

Въпрос: Каква трябва да е моята реакция към моите състояния?

Отговор: Ако аз не попадам в съвършено безсъзнателно състояние, когато изобщо забравям за духовното и започвам да мисля като всеки случаен човек, ако ми е дадено някакво усещане, че съществува работа за Твореца, цел на живота, средство наричащо се кабала такива мисли и желания, поне не голямо подсещане – това е единственото, което ми трябва.

А състоянието може да бъде най-лошото – това е не е важно. Достатъчно е да извърша своята работа, а всички останали условия не са важни. Аз искам само едно: ”всичко, каквото и да е само и само да не се откажа”. Ако аз държа края на въжето, за което от сега нататък мога да се държа и да израствам от всякакви състояния – от най-тежките, но свързани с целта даже с някакви противоположни образи – това е достатъчно.

От урока по статия от книгата Шамати, 25.01.2012

[67583]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: