В близко бъдеще човечеството ще се отърве от всички видове работа, които не са необходими, с изключение на онези, които могат да осигурят всичко необходимо за един нормален, разумен живот. Затова човек ще трябва да работи по два-три часа на ден, а през останалото време ще е свободен.

През тези часове хората ще бъдат не просто освободени от работа, а ще трябва да създават обкръжение, което да влияе на всички останали. И всеки от тях ще оказва въздействие на другите, за да може всеки човек да се намира под правилното влияние на няколко вида обкръжения, благоприятни за по-нататъшното му развитие.

Този процес е подобен на отглеждане на плодове и зеленчуци в оранжерия.  Създават им последователно различни условия в специфични комбинации и, поради тази причина, те благосклонно растат, а ние получаваме на трапезата си чудесни, сладки плодове за всеки вкус. Същото нещо трябва да направим със самите себе си и с нашите децата. Тази работа ще стане основно занимание на човека, живеещ в една нова ера.

И не без основание разглеждаме съвременната криза не като трагедия, а като положително явление, като раждане на едно ново общество, ново човечество, в което започваме да се подготвяме за следващия етап на обединение и реализация на всички възможности, които има всеки от нас.

По такъв начин се движим към взаимно свързване и взаимно разбиране, и сякаш създаваме от цялото човечество образа на един човек, всички части на който взаимно се допълват хармонично и създават единно цяло.

В създаденото от нас единно човечество разкриваме една сила, която ни дава чувството, че всеки от нас живее вече не в лично, вътрешно усещане, а в общо възприятие на това единно цяло. Човек живее и при това чувства живота на всички останали, станали му толкова близки, че той ги разбира и ги чувства, и е включен в тях.

Оказва се, че вече не живея живота на един обикновен, дребен човек, а моят живот е свързан с диханието и живота на цялото човечество. От състояние на малък, слаб индивид започвам да се изкачвам към най-високия статус в природата. Така усещаме живота с новото за нас ниво „говорещ“, което се отнася към нивото Човек.

Както психологията, така и отношението ни към живота и мирогледът ни се изменят от дребното, егоистично и тясно лично мнение в широко и глобално възприятие. И през призмата на цялото човечество, като през нови очила, ще започнем да виждаме един нов свят.

Сега гледам на него по друг начин и разкривам в него живота, който зависи не само от желанията на тялото ми, а от всички хора на земята. И тогава се издигам в усещане на живот извън тялото си. Така, с помощта на психологически подем, достигаме до определено състояние.

Целият процес, който трябва да изминем, може да се раздели на две части. Първа част е пътят, който сме изминали досега. През цялото време сме се развивали, без особено да използваме обкръжението. И ако е трябвало да се прибягва до неговата помощ, е било в редки случаи.

Сега сме в криза, която с право наричат глобална и интегрална. Сега чувстваме, че нямаме друг избор и с помощта на средата трябва да се развиваме по определен начин, в такава насока, че и цялото човечество да бъде интегрално и глобално, да сме свързани заедно, като един човек с едно сърце. Това може да бъде постигнато с помощта на съответното обкръжение.

Това е животът на „човешко“ ниво, започващо след изхода от животинското ниво, на което сме живели по волята на случая. А сега започваме да направляваме развитието си в определената посока, за да получим от оранжерията прекрасния плод в цялото му съвършенство.

Чрез такова обучение ще знаем как да организираме обкръжението си и с негова помощ да създадем самите себе си и цялото човечество. За това темата: „Обкръжението като фактор, определящ доброто бъдеще на човека“ – е най-главната в обучението и в практическите занятия на този курс. Надявам се, че тази учебна програма ще бъде приета в целия свят. Тя ще ни доведе до добър живот и ще ни донесе забележителни плодове.

От 3-тата беседа за новия живот, 29.12.2011

[66730]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment →