Въпрос: Да предположим, че на курсовете по интегрално възпитание хората известно време се ”варят” в групата, минават теорията, практиката. А след това настъпва естествения момент, когато човек трябва да се обучава на интегралност, тоест, да влезе в големия свят…

Отговор: За това ние постепенно започваме да обединяваме, да уголемяваме групите, показваме ги по телевизията, въвеждаме ги във виртуалните мрежи.

А интегралното обучение, обучението за интегралната връзка практически продължава през целия им живот, до постигане на последното ниво на хармония в човешкото общество и в природата.

Затова постепенното уголемяване на групите предполага състояние, когато човек се чувства просто включен, свързан с абсолютно всички нива на човечеството и усеща цялото човечество в себе си. Всеки от нас чувства, че се намира в ”кръгло” общество,  некласифицирано по нива: чувствено ниво, по IQ или по други данни, тоест в общество, независещо от никакви параметри, зададени ни от природата, които засега не можем да преодолеем.

В интегралното общество взаимното включване предполага такова развитие на човека, когато той ще може да използва чужди чувства и чужд разум, и когато със своето отношение към другите, се включи в тях и започне да използва чуждите ресурси като свои. В този случай се губи личното ” Аз” в такъв смисъл, че възниква общо чувство, общ разум, общо сърце. И човек сякаш се включва към това общо обединение на виртуалния образ на човека, наречен ”Адам”.Тогава всичките различия между хората постепенно ще се нивелират.

Това ще бъдат такива състояния, за които човечеството просто може само да мечтае: всички трябва да бъдат равни, да живеят при равни условия, с равни доходи и т.н. Т.е. всеки от нас ще се захранва от един разум и едно чувство – колкото може и колкото пожелае. При това никой няма да се чувства ощетен, защото всичко ще бъде предоставено на всеки, тъй като огромния мозък и огромното сърце, ще бъде предоставено на всички.

От беседата за интегралното възпитание, 13.12.2011

[65664]

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment →