Въпрос: Как е възможно да молим за желание за отдаване, ако нашата природата е желание за наслаждение, което иска само своето напълване?

Отговор: Именно в това се състои и цялата ни работа. Трябва да разберем, че напълването винаги присъства и никога не се изменя. То не се прехвърля до нас от някакви действия от страна на Твореца. Всичко вече е вътре в мен и само трябва да разкрия желанията, подходящи за възприемане на напълването.

Отдаването – точно това е напълването. Творецът иска да ни даде свойството отдаване, което да ни напълни – същото, което напълва и Него самия.

Творецът е създал желанието за наслаждение „от нищото“, но това е само „един грам“ желание. Освен този грам, няма повече желание за наслаждение – всичко останало се развива вътре в него под въздействие на светлината, силата на отдаването. Ето защо, когато творението усеща напълване в своя окончателен, четвърти стадий на развитие – то се напълва с отношението на Твореца към него. И тогава то поставя граница, защото изпитва срам…

Творението не получава напълване в желанието за наслаждение повече от този един грам. Защото в самото желание за наслаждение няма нищо, освен този грам – всичко останало, което съществува в него, се добавя за сметка на свойството отдаване.

Свойството отдаване обръща желанието за наслаждение, което иска да напълни себе си – на желание да напълни другите. Това е свойството отдаване – единствено добавено към „създадено от нищото“. И затова всичко зависи и се измерва по отношение на свойството отдаване, по отношение на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 15.01.2012

[66467]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →