Не се срамувай от себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Съвременният човек има зад гърба си богат опит от различни ограничения: на него са му пречили да изразява своите чувства, изопачавали са ги и т.н. Затова стандартната му реакция за нещо ново е отрицателна. Поначало в човека протича винаги борба между интереса към нещо ново и страха от него. Как да заинтригуваме човека, пренебрегвайки страха му и съпротивлението?

Отговор: Започвайки разказа си за човека, за неговата физиология, психология, социология, взаимоотношенията в семейството и т.н.  – ние трябва да правим това обективно, безпредметно, и незасягащо самия човек. И само след това, постепенно да прибавяме примери: ето мъж, жена, дете, ето самия човек, така и така, реагира на себе си, състои се от такива и такива картини на виждане, възприемане и т.н. Тоест, ние започваме да говорим за някакъв абстрактен обект, и постепенно приближаваме този обект към него. По такъв начин, смятам, че няма да се имаме проблем.

Работата е в това, че съвременният човек нищо не знае за това. Ние крием своята природа, срам ни е от самите нас, срам ни е пред останалите, ние се страхуваме да проявим някаква слабост, тъй като смятаме, че от това може да се възползва някой друг.

Аз трябва да демонстрирам, че стоя като стена на своите непоклатими позиции, които изобщо не притежавам.

Когато разкриваме постепенно, какво е това човек, общество, природа в глобален и общ вид, постепенно свикваме, че сме такива, каквито сме създадени – това не съм аз и всичко в мен работи независимо от самия мен.

А тогава какво съм ”АЗ”? Аз – това е само този, който може да изследва, какво в него е сътворено от природата.

Като лекари, които не се притесняват един от друг и от пациентите, или психолози, които могат да не се притесняват, от това, че изразяват своите и чуждите чувства, разбирайки, че всичко това е обективна реалност, и ние сме такива, каквито сме – така и ние трябва да доведем човека до такова състояние.

Всичко трябва да се базира имено върху това, че следващото стъпало от нашето развитие  е пълна интеграция на всички във всичко, когато всички части на природата се включват в човека, човека в тях, хората един в друг, и ние заедно с природата представляваме едно органично цяло.

В такъв случай няма нищо такова, което трябва да крия, да се притеснявам, да се опитвам да скрия от другите. В случая, аз трябва да достигна такова състояние, когато, напротив, съм задължен да се открия напълно и да бъда свързан с всички. Като бебе, лежащо в ръцете на майка си – то е никой и нищо, а тя е съсредоточила цялото си внимание върху него, и то няма, по отношение майка си и от гледна точка на природата, някакви прегради, граници, екрани. Напротив, съществува абсолютно пълна връзка. Така и ние трябва, в резултат на интегрално образование и възпитание, да постигнем в бъдеще такава връзка  .

Затова нашият поток в обучението, във възприемането на тези курсове, в тяхното изграждане и взаимно обединение (когато започва някакъв курс и завършва друг или няколко вървят паралелно), трябва да се строи точно по такъв начин – по оста на времето. Курсовете трябва да се допълват един друг, или да следват един след друг, или да се застъпват, за да може в хората да се оформи постепенно правилно отношение към себе си, към другите ученици от групата и към света като цяло.

От беседата за интегралното възпитание, 13.12.2011

[65538]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: