Целият процес на нашето развитие преминава под влияние на обкръжаващата среда. И ако тази среда не съществува – човек не би се развивал, дори независимо от заложените в него решимот. Има известни примери, когато деца, оставени в гората, се развиват така, както и живеещите там животни, придобивайки техния характер, болести, желания и мисли. Дори имат такава продължителност на живота, както тези животни, сред които се намират – дотолкова тяхното тяло е привикнало към такъв начин на живот.

Известни са случаи, когато са намирали 6-9-годишни деца, израснали в гората, и те са живели толкова години, колкото и животните, сред които са расли: 12 или 20 години – не повече. И независимо, че в последствие са им обезпечили добро ниво на живот и са се грижели за тях. Тези деца са боледували от същите болести, каквито и животните, държали са се като тях и са живели същото количество години.

С други думи, нашето тяло е много зависимо от обществото, в което се развиваме, и в този смисъл човек се явява много гъвкав. Да вземем за пример кучето или котката, които живеят с нас хиляди години. Те са привикнали с човека и, разбира се, вече не могат да живеят в гората, като другите диви животни, в тях се изработва друг характер. Те и тяхното потомство приемат друго отношение към човека и към обкръжаващата среда. Но въпреки това, не са толкова гъвкави. Защото човек, попадащ в някаква среда, притежавайки много по-голяма възприемчивост, е подложен на по-голямо въздействие на средата, бих казал дори съдбовно. В сравнение с животното, което привиква да живее заедно с човека – човекът много по-силно привиква към живота на животно.

И така, всички ние зависим от своето обкръжение. Затова занимавайки се с възпитание, преди всичко, трябва да обърнем внимание на обкръжението като фактор, влияещ на развитието на човека. От това зависи цялото му бъдеще. Сменяйки обкръжението, с това сами изменяме своя характер, желания, жизнена парадигма. Затова трябва да бъдем внимателни, добре да помислим, проверим и притеглим, в каква среда попадаме, с какви хора прекарваме времето си, на кого се връчваме.

Трябва да научим човека да разбира това, което го обкръжава, да му обясним, доколко той е зависим от обкръжаващата среда, а също, как тя влияе на неговия живот.

От 3-тата беседа за новия живот, 29.12.2011

[66626]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата | Add Comment →