Въпрос: Всеки път, когато казвате, че хората ще се откажат от излишното производство, в мен възникват съмнения.

Отговор: Те няма да се откажат. Обкръжението трябва така да въздейства на човек, че той просто да престане да се занимава с това. Както аз не се занимавам с детски игри, защото съм вече възрастен и ме интересува нещо друго – така и тук. Ние волю-неволю ще започнем да се занимаваме с по-важни за нас неща, по-напълващи ни.

Според това, как ще се променям, аз ще изисквам все по-фини напълвания, така че вече няма да ме интересува закупуването на ултра-модерен автомобил или модна дреха от известен дизайнер.

Изведнъж ще разбера, че забравям за това, както ученият, който се забравя в своята работа, в увлечението си и усеща напълване от това, че е зает със своите формули или изследване на мишки – и това е всичко за него! Каква разлика има за него какво яде или как е облечен?! – ето, такъв е образът на задълбочения в нещо човек.

В днешно време съществува дори такава, нарочно пренебрежителна мода (не е важно какво ядеш и как се обличаш), когато хора на културата и други кръгове искат да покажат, че те са малко, така да се каже, над нашия свят.

В това има определен смисъл – желанието да покажа, че имам други грижи, други интереси и не ми е до смокинга с папионката. Цялата тази мода: дънки с дупки и така нататък – са загатвания за някакъв вътрешен стремеж към нещо и пренебрежение към външното.

Грозните татуировки, пръстени, обеци на различни места – не са украшения за човека, а опит да изразят своето вътрешно състояние чрез такива външни образи.

Това е преходен процес, когато трябва наистина да осъзная цялата незначителност на такива опити и тяхната глупост.

Но въпреки това, е и добър пример за въздействието на обкръжението върху личността. Всичко това е данък на модата. Нищо не можеш да направиш. Докато не отмине – или в резултат на кризата, или в следствие на възхода – нищо няма да се получи.

От беседата по интегралното възпитание, 14.12.2011

[67072]

Filed under: Въпрос-отговор | Add Comment →