Когато цивилизованите страни са се развили до крайно ниво, те започнали да развиват страните от така наречения ”трети свят” (Африка и Азия) и влезли в тези държави, за да издигнат там заводи и подготвят цялата инфраструктура.

Но за да организират производството, е необходимо също така да обучат хората, затова там откриха училища. Заедно с това, развитите страни започнаха да приемат за обучение в своите университети хора от тези региони. И от този момент нататък на материално благополучие, просвета, култура и наука цялото човечество стана много взаимно свързано.

Днес всичките държави в света са свързани с много тесни връзки. Така Американците с насмешка разказват, че когато искат да позвънят от Ню- Йорк в Бостън, то първо се свързват с операторите в Индия, които на свой ред ги свързват с нужния оператор. Получава се, че тези телефонни линии до такава степен са свързани помежду си, че ние не се съобразяваме с разстоянията, не пренебрегваме коятп и да е страна и не правим сметка, че ще трябва да полагаме кабели на друг материк.

А ако се вникне в този процес още по внимателно, то ще видим, че цялото Земно кълбо е обвито от колосална многослойна мрежа от връзка. И днес вече е невъзможно да се построи или направи нещо, ако нямаш достатъчно знания и нямаш възможността да получиш най доброто оборудване, от който и да е производител в света или необходимите специалисти и информация – така сега е устроен светът.

Всички тези връзки се развиха през последното столетие и внезапно открихме, че тази система не работи по ред причини. Аналитиците и специалистите в сферата на социологията, политологията, икономиката и финансите предлагат своите решения, всеки на свой ред. Но в крайна сметка, има едно просто решение: тази система изисква от нас много по-вътрешни връзки.

И за да продължим своето развитие, ние сме задължени да постигнем по-тясна връзка и да разберем и да признаем необходимостта от взаимното поръчителство, т.е. че сме зависими един от друг, живеем на една планета – Земята и друг изход, освен да усетим, че всички ние съществуваме, като едно семейство, нямаме.

С други думи, развитието ни е започнало с търговията между нас и с това, което сме произвеждали: оборудване, продукти за храна и т.н. Постепенно започнахме да създаваме съвместни предприятия, международни банки, обединени фондови пазари. Аз мога да извършвам търговски операции на Токийската борса, а след това на Германската, Московската или Ню Йоркската – не е важно къде и с какво търгувам, защото навсякъде всичко е еднакво. Аз само анализирам, къде имам сметка да влагам и къде не.

Но парите се съхраняват на едно място и ползвайки се от електронната поща банките само си препращат една на друга известия за преводи и операции – и това е достатъчно. Няма значение, къде физически се съхраняват парите, защото ние смятаме, че златото се явява основен еквивалент за тяхната стойност. Възможно е самите пари да се съхраняват от някоя държава от третия свят, като хранилище за всички златни запаси – основното е, че съществува строг контрол.

Както вече казах, в последно време ние усещаме, че нашите връзки в такъв вид не могат съществуват повече. Особено това се отнася за Европа. От една страна това е най-развитото място, но от друга най-раздвоеното. И ние виждаме, че поради това раздвоение те са лишени от вътрешно съответствие, разбиране и усещане, че се отнасят към една система. Това спира всички държави от общия пазар, тъй като общия пазар не е достатъчен – необходимо е всички тези държави да се обединят с още по-здрави и тесни връзки, а това не е толкова просто.

Трудното е в това, че ние трябва да бъдем по-близки един до друг по дух, съгласно разбирането на създалото се положение, признаването на невъзможността да съществуваме един без друг. Затова  трябва да възпитаваме народите на Европа, а това са 30 държави, за които взаимната зависимост между тях е задължителна.

Това е ясно, че е така, но проблема е в това, че и политолозите, учените, политиците вземат решения разбирайки с разума си необходимостта от промени, но емоционално все още не са готови да се откажат от своя личен живот и от националните се особености.

Всъщност, ние мислим, че това е ненужно. Човек не трябва да променя своите навици и своето поведение, отнасящи се спрямо културата и националните традиции. Той трябва само да се повдигне над всичко това и да се обедини с останалите хора, във взаимно поръчителство.

От 5-та беседа за новия живот, 27.12.2011

[67795]

Filed under: Ежедневен урок | Add Comment →