Въпрос: Как, при сегашния глобален световен ред, обществото още не е потъпкало личността?

Отговор: Няма кого да тъпче. Обществото отдавна вече е завладяло личностите и никой не се откроява истински на общия фон.

Един талантлив музикант или велик учен не се бунтува срещу общото мнение. Всички се вливат в потока, освен кабалистите, които дълго време са мълчали. Ние първи надигаме глава, която веднага се стремят да отсекат.

Кой, освен нас, наистина се изказва против сегашното егоистично развитие? Все пак, дори тези, които възразяват гласно, са водени просто от егоизма, те нямат духовни основи, методика. И затова светът ги „търпи“. Оставете ги да разкрият неговото зло – и какво от това? „Да, аз съм грозен. И какво ще ми направиш? В своето зло аз успях повече от теб: аз съм над теб, аз съм по-силен. Ти си малък егоист, а аз съм голям. Е, и какво?

Егоизмът, който цари навсякъде, „изгражда“ всички. Обикновено его –  обикновен човек, увеличено его –  успял човек, високо его –  престъпник…

Хората не разбират това поправяне, което ние предлагаме, защото то противоречи на егоизма, противоречи на човешката природа, докато всички други критики остават в нейните рамки.

Ето защо, обръщайки се към масите, трябва да говорим за прости неща, за това как да предадем на егоизма друга форма – интегрална, социална, полезна за обществото. „Да „обърнем“ егото си така, че да се грижим един за друг – и тогава всичко ще бъде наред“.

Комунизмът също говори за общото благо, условие за което е всеобщото равенство. Все  пак, когато всички са равни, когато действа справедливо разпределение, няма защо да се сблъсквам с когото и да било. Трябва само да възпитаме човека така, че той да е удовлетворен от това.

Нашият естествен егоизъм, обаче, нараства постоянно и не е готов да се задоволи с малко. И затова трябва да го обезпечаваме с други наслаждения: обществени отличия; медали; спортна, филмова и друга слава. Нека човекът да излезе на сцената под всеобщи аплодисменти, нека получи своето егоистично напълване. Ако навсякъде те хвалят за грижата ти за другите, ти автоматично ще търсиш възможност да се докажеш още веднъж в тази област.

По този начин, ние говорим за новото образование – по определение „алтруистично“, но всъщност, основано на същия този егоизъм, който е преминал през отдаване на ближния и доставя на хората душевно удовлетворение. Обръщаме се към реалната потребност на човека да се напълни с нещо: „В новия свят, материалните нужди, ти ще можеш да удовлетвориш само на основно ниво, а цялата останала част на твоето желанието ще напълват социалните отношения, било то почести, власт, ако можеш да бъдеш добър директор и т.н.“

Хората ще получават наслаждение не от превъзходството над другите, не от потъпкването на другите, а от отношението от страна на другите. Когато обществото, със своето отношение, напълва човека – точно това е висшата светлина, напълваща съсъда. Защото никой не може да избяга от общественото мнение, от общоприетите стандарти – именно те формират моите желания на нашето базово ниво. Обкръжението буквално ни „хипнотизира“ със своите ценности.

А по – нататък, когато хората ще започнат да се обединяват според новите принципи, те ще почувстват още едно желание: оказва се, че има нещо специално в отдаването на обществото. Тъй като ти носиш благо на общия съсъд, на общата Малхут и постепенно улавяш интегралното желание и потребността от още едно напълване – от Твореца, от Висшата сила. Обкръжението, към което си се присъединил, изведнъж се осветява от друг вид битие, абсолютно откъснато от твоите животински нужди.

И така, постепенно, процесът преминава в духовно русло.

От урока по статията “Свобода на волята”, 05.01.2012

[65520]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →