Ако говорим за новото поколение, за новата епоха, в която съществуваме, то стигаме до още по-важни изводи. Казваме, че всички ние, живеещите на тази планета, сме тясно свързани помежду си и зависим един от друг, че обкръжаващата среда става единна за всички, че ние оказваме влияние на климата, на екологията. Това, което се случва на едно място, предизвиква земетресение или цунами на друго, войната в една страна незабавно се отразява на положението на другите страни…

Виждаме, че не просто трябва да се присъединим към едно или друго общество, или група, а трябва да организираме общо, глобално, интегрално възпитание!

Ако сме свързани заедно, то нашето възпитание и създаденото от нас обкръжение – определящият фактор на нашето развитие – трябва да ни предава еднакви ценности, за да се разбираме един с друг, съхранявайки своята индивидуалност и свобода. В края на краищата, ако дотолкова зависим един от друг, трябва да разберем, да се почувстваме един друг, да станем по-близки!

Цялата работа е в това, че не се разбираме помежду си, както става в семейството, където всеки се оплаква, че не го разбират. Хората не си приличат един с друг, доколкото имат различни ценности, вкусове, отношение към живота…

От една страна, за да разбереш ближния и дори чуждия човек, също е нужно възпитание. А от друга страна, този чужд би трябвало да стане не толкова чужд, след като днешната култура, възпитание, икономика и всички съществуващи структури са така близки и взаимозависими.

Необходимо е да се развие система на глобално, интернационално, международно възпитание и тази голяма световна организация трябва да се грижи за това, всеки човек по света в неговото възпитание, култура, отношение към живота да има нещо общо с другите. Тогава той ще знае как да приеме другия, и в края на краищата хората да се сближат помежду си според своите възгледи и вкусове, да могат да направят своя живот по-безопасен и да достигнат съгласие помежду си.

При което, това ще бъде не просто взаимно разбиране между двама непознати хора, а ще се отрази на международните отношения, на взимането на съдбоносни решения в политиката, икономиката, въоръжаването, във всичко. Трябва да се сближим един с друг и това зависи от това, можем ли да създадем за всички единна система на възпитание.

С други думи, трябва да разберем, че обкръжението като фактор – трябва да стане решение на всички наши проблеми, това е заложено в природата! Ето защо, вместо да се вкарват в затвора и да се изолират хората, извършващи непристойни постъпки, трябва принудително, по съдебен ред, да ги настаняваме в специална среда, която ще ги възпитава и ще направи от тях полезни за обществото хора. А ние, в съответствие с това, ще проверяваме влиянието на обкръжението върху такъв човек и при условие, че той се е поправил, ще го освободим и приведем в обичайно общество.

Този принцип работи и по отношение на децата, на училищата. Трябва да проверим, да разделим различни типове хора и да решим какво подхожда на всеки слой, на всяка възраст. Изхождайки от това, а също и в съответствие с характера и особеностите на човека, и с помощта на цялостното въздействие върху него от обкръжаващото общество, ще можем да му дадем възможност да изрази себе си по оптимален начин.

Тоест пред нас има разностранно, многообразно средство, в което има множество кръгове и различни групи, и трябва да се стараем да приведем човека под влиянието на това или на друго общество, докато той не придобие правилна, хармонична форма.

Подобно е на узрял плод, на който са нужни и топлина, и хлад, и нощ, и ден, и влага, и суша, и светлина, и определено съчетание на минерали. Така и тук, за да може човек да узрее и да се превърне в мек, сладък за всички „плод”, обществото не трябва да го натиска в едно направление, а да му оказва всевъзможни, разнообразни форми на въздействие.

Затова обкръжението – това е единственият фактор, който използваме, за да поправим цялото зло, съществуващо в човека и в човечеството, предизвикано от нашия егоизъм. Трябва само да вземем това средство в свои ръце, да организираме разнообразни форми на обкръжение, съответстващи на културата, образованието, обичаите на нациите, особеностите на тази или друга цивилизация и по такъв начин да намерим подход към всяка част на човешкото общество, към всяка страна, към всеки отделен човек.

От третата беседа за новия живот, 29.12.2011

[66733]

Filed under: Възпитание | Add Comment →