В продължение на десетки хиляди години до днес сме се развивали по волята на съдбата – и фактически с това нищо не сме достигнали. А психологията – науката за човека, за неговата природа и вътрешен свят, съществува само от около сто години.

До нейната поява не сме считали за нужно да изучаваме своето поведение и сме се развивали подобно на животни по волята на случая. Едва сега чувстваме необходимост от знания за човека, за обществото и обкръжението, за това как да го създадем, и как правилно да организираме своя живот.

Самото понятие “живот извън тялото” малко се свързва с мистиката, но няма никакво отношение към нея. То означава развитие на погледа върху себе си, сякаш отстрани, възможност да видиш света с очите на друг човек. С това в нас се появява възможността да се разбираме един с друг -точно това, което трябва да умеем.

На мъжа е трудно да погледне света през очите на жената. Но практически всеки от нас живее в семейство и разбира необходимостта от неговото създаване, – иначе ще умрем, както динозаврите. Трябва да имаме деца и да ги възпитаваме. Затова за нас е важно да разберем психологията на противоположния пол и да изясним за себе си, не само как правилно да живеем, но и как да се наслаждаваме на този живот.

Включвайки се един в друг, получаваме втората половина на света. Така сме устроени. И това се нарича “живот извън тялото”, т.е. получаваме допълнително възприятие отвън. До този момент съм се развивал егоистично вътре в своето тяло и съм се стремил, колкото се може повече да напълня себе си и колкото се може по-малко да приемам знанието, мнението и възгледите на ближния.

Днес, кризата, в която се оказва въвлечен целия свят, ме задължава да стана част от ближния, да приема неговата гледна точка, неговия възглед и неговия вътрешен свят. И тогава, сякаш, излизам извън себе си и ставам част от останалите хора. По този начин придобивам желанията и мислите на цялото човечество – всички негови възможности. Сякаш излизам от своето собствено тяло и получавам възможност да усетя цялата действителност.

Тук старата епоха отстъпва място на новата, на съвсем друго усещане на действителността. Сега в мен се появява възможност да виждам и усещам действителността не вътре в своето ограничено възприятие, а чрез общото усещане и разбиране, натрупано от цялото човечество.

Ако се сближавам с всички останали хора и получавам възпитание в обществото, представено в цялата негова широта и разнообразие, то получавам възможност да видя света в целия спектър на усещания и възприятия, а не само лично. Сега в мен са включени всички хора, и моята палитра за света става по-богата.

От 3-та беседа за новия живот, 29.12.2011

[66971]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Криза, глобализация | Add Comment →