Въпрос: Разбирам как се развива едно дете. Но някой знае ли какви гени има в човешкото общество? Никой още не е виждал как се развива то, за да събере данните и да каже как ще се развива отново. Човечеството – това е нашето единствено дете, което расте така.

Отговор: Можем да анализираме и да изследваме миналото, с което се занимават философията, социологията, психологията и да забележим закономерност в процеса, причините за този процес. Ние не виждаме бъдещите перспективи, но също можем да разберем, в зависимост от сегашното си състояние, къде ни води това. Ние винаги правим някаква екстраполация от миналото към бъдещето.

Природата изисква от нас изпълнението на нейните закони. Природата – това е общ организъм, който се развива, включващ в своето развитие неживото, растително, животинско ниво и човека. Всички се развиват. В началото се е развивало земното кълбо, след това растителния свят, след това животните, и тогава човека.

Това развитие започва с Големия взрив и след това продължава за сметка на все по-голямо съединение. Съединяването на частите винаги ги кара да създават все по-сложни и специални организми – по-уникални и по количество, и по качество.

Първо  има само неживата материя, но след това, изведнъж, нейните части започват да растат – в тях се появил някакъв живот, собствено развитие. След това развитието достигнало до животински стадий – животното се развива още по-индивидуално. След това се появява човека – всичко това е резултат на развитието.

Ясно е, че това развитие има свои собствени закони – ние виждаме това като един пример от миналото.

Въпрос: можем ли да ги разберем? Очевидно, ние не ги разбираме. Но това не означава, че те не съществуват.

Аз като учен наблюдавам природата и я изучавам – как се развива, как развива и мен като част от природата. Тъй като човек не може да бъде над природата, при цялата своя наука.

Ние живеем в някаква затворена сфера, наречена „Вселена“ и изучаваме къде се намираме и какви закони действат тук, вътре в тази сфера. Тази сфера е безкрайна, без граници, изпълнена с неизмерима мъдрост. И ние само остъргваме от тази мъдрост жалки трохи – на това е основана  и цялата наша наука.

Ние не изследваме нищо, освен природата и вътре в тази сфера, също така научаваме малко повече за себе си. Виждаме, че не можем да изградим отново живота си и затова трябва със сигурност да изучим законите на природата. Добре е, че неприятните проблеми ме подтикват към познание за природата – най-малко, за да подобря живота си.

От 1-та беседа за новия живот, 27.12.2011

[66061]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment →