Въпрос: Какво означава способността да “чувстваме света чрез всички“?

Отговор: Ако съм включен в другите, чувствам това, което те чувстват и мисля за това, което те мислят, е ясно, че притежавам способности, няколко пъти по-големи от тези на обикновения човек. Аз съм много по-широк, способен повече да включвам в себе си. В крайна сметка, нашето възприятие на всяко явление зависи от броя на параметрите, които сме способни да усвоим, от гледна точка на резолюцията.

Броят на параметрите зависи от това, доколко в мен са включени противоположни неща. Поради разликата между тях, аз различавам отделните части и мога да построя от тях, като с Lego, много варианти. В същото време разбирам от какво се състоят тези структури и по какво едната се отличава от другата.

И, ако приетите от мен чувства и разум от другите хора, се абсорбират в мен, ставам притежател на различни и противоположни свойства. След това възприемам света по-многостранен и по отношение на предишното плоско възприятие той изглежда като изход в друго измерение.

Психологически това е едно изцяло ново възприятие, един нов свят. Така аз се издигам над ограниченията на тялото, свързани с категориите на времето, движението и пространството, тъй като аз съм включен в човечеството. Получавам неговото общо чувство, неговия съзидателен разум – данните, идващи до нас от природата.

Имам възможност да разбера чувството и разума, свързани с природата и намиращи се в нея като мой корен. От там идва цялото развитие в този свят. В това развитие аз виждам, че се връщам към това място, към този корен на чувства и разум в природата, от който се е развила цялата верига на сътворението: неживото, растителното, животинското и аз – човека, който достига корена и по този начин затваря кръга на развитието.

Искам да подчертая, че не случайно природата ни тласка към състояние на взаимно поръчителство, така че буквално да загубим своите частни свойства. Ние не ги губим, а само се издигаме над тях, защото те са материални, отнасящи се към животинското ниво.

Всичко частно в мен се отнася до грижа за тялото, за да може то да просъществува определеното му време по най-добър начин. А развитието се състои в това, ние да се издигнем от грижа за тялото до обща грижа. Тази споделена грижа ни дава напълно различни свойства – не телесни. Благодарение на тях, аз разкривам програмата и целта на сътворението, намерението на природата, в която нито един елемент не се развива случайно – всичко се движи в съответствие с програмата. И аз мога да разбера тази програма.

Веднага щом се устремявам към интегралната визия, свързвайки се с други хора, незабавно започвам да долавям тази интегрална визия, сменям очилата си на кръгли, на интегрални. Виждам цялата природа, вместо да я получавам от тесен канал на тялото ми – какво е добро или лошо за мен: ядене, спане, развлечения и др.. Не, аз не живея за това! Живея на ниво, което не зависи от тялото ми и вече гледам на природата, която е над тялото. Сякаш не се намирам в тяло: съдя, проверявам, контролирам от позицията на общочовешкия разум и чувства. Тази степен коренно се различава от сегашната.

Сега аз съм просто едно развито животно – в определени рамки и неизвестно, в добра или лоша страна. А благодарение на включването в световния разум аз достигам едно ново измерение. Аз качествено променям възприятието си за света, в който живея. Той става истински, тъй като аз вече не гледам на света през тесния егоистичен процеп, притегляйки полезното и отхвърляйки вредното, а буквално излизам през него навън и живея в света. А там възприятието е абсолютно друго: не през егоистичното сито, през което виждам само това, което е полезно или вредно за мен, а извън зависимостта от себе си. Това се нарича ново измерение, присъщо на човека.

И тогава, действително, разкривам разума и чувствата, които се намират там, в светлото състояние извън моето тяло, зад стена с тясна пукнатина, през която гледам. Аз разбирам целия процес и целта на сътворението.

Нашите изследвания показват, че това е вярно, че то е нещо неуловимо за нас. Но ние започваме да осъзнаваме, че очевидно, това ниво съществува. Можем да го сравним с тъмната материя: тя съществува, но ние не я възприемаме, а тя е 90% от цялата материя, която съществува във Вселената.

Така че, общото чувство и разум, които се намират във Вселената, ние за сега не можем да разкрием. Въпреки това учените, които изучават космоса, говорят за присъствието на мощно чувство и разум, като звуци, които ние не можем да доловим, а само чуваме като някакъв шум. Ние не можем да разкрием тези явления, защото те се отнасят до по-висше от нас измерение.

От 3-тата беседа за новия живот, 29.12.2011

[66964]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Общата душа "Адам", Поръчителство | Add Comment →