Много интересно и съвсем ново явление, несъществуващо по-рано е, че нашето общество става интегрално. Не само банките, промишлеността и фабриките се оказват взаимно свързани по целия свят и си предават един на друг суровините, произведената стока и хранителните продукти. Но стигаме до универсална  култура и образование, взаимно свързани и много зависими един от друг.

Ние не просто така, с помощта на съвременните СМИ, се намираме в течение на всичко случващо се по света. Самото знание засега нищо не ни дава. Но това ни прави зависими един от друг. Ако тази зависимост е в добро дружеско семейство – то тя е за добро и носи увереност и удоволствие. Но ако  зависимостта не е добра, семейството се разпада. Иначе това ще ги доведе до насилие.

Но ние не можем да се разведем , ако сме обединени в мащабите на цялото земно кълбо,  ненавиждаме се, отблъскваме се – и при това, зависим един от друг. Природата ни затваря на тази земя, на нейната тънка повърхност и ние няма къде да избягаме един от друг.

Всеки ден ставаме все по-зависими. Ако някога сме се карали, то максимум сме могли да се убием един друг. Но днес – не можем, ако започнем да се бием, то ще унищожим целия свят, ще унищожим всичко живо със съвременното си оръжие. Получава се, че във всичко – и в добро и в зло, ние сме напълно  зависими – всички, и от всички.

И това е голям проблем, защото егото ни засега не изпитва страх и не е съгласно на никакви компромиси. Егото се развива и расте, но от това не ставаме по-умни. Едновременно с най – мощното оръжие, от една страна, ние сме надарени със завист, с въжделения, жажда за власт и жестокост. Взаимната ненавист  замъглява разума ни и така можем да стигнем дотам, че да убием себе си, в глобален мащаб.

Виждаме, че природата ни довежда до взаимност, до зависимост един от друг, която не можем да избегнем – не е като в семейство, което може да се разведе. И какво да правим по – нататък? Трябва да намерим решение. А решението за сега е едно: да установим мир в “семейството”, в нашия дом – сред всички народи, между всички страни и да не се подтискаме едни други, а да задължим всеки само към търсене на това, как да изпълни своята част.

От прилагането на това единствено решение, от което зависи нашето оцеляване, ще видим, че сме задължени да организираме всичко останало в нашия свят: животът на обществото, като в едно семейство и отношенията между нас. Ние ще изясним какво е необходимо на всеки, за да допълним останалите. Какво възпитание да дадем и на самите нас –  възрастните хора, и на децата, и на следващото поколение, за да им бъде по-лесно да влязат в добър, мек и топъл свят. Как да се защитим от това, никой да не насъсква хората едни срещу други.

Много от учените казват, че нашият свят е станал кръгъл поради своята взаимна зависимост, и че не можем да избягаме един от друг, а напротив – нашата взаимна връзка постоянно нараства, миг след миг, ден след ден. Те предупреждават колко е опасно в такава ситуация да се занимаваш с протекционизъм, с опити за самоизолация, да се отдели държава от държава.

Тъй като това противоречи на процеса, през който преминаваме – от началото на нашето сътворяване като хора, и до ден днешен. Опитите да се върви срещу закона на природата, тенденции, наблюдавани в нашата история – никога не са ни носили успех, а тъкмо обратното.

То е все едно, да зная физическите закони и да не ги спазвам – с това аз веднага си причинявам зло. Цялата техника, технология, науката, нашата мъдрост се състои в това, да се научим да следваме природните закони. Ние развиваме своите инструменти за изследвания, за да разкрием какви още закономерности съществуват в природата и да ги използваме за свое благо.

Колкото по-добре знаем законите на природата, особено тези, които се отнасят до околната среда, обществото, човека, към неговата психология и психологията на обществото, и вярно да ги реализираме в своите отношения – толкова повече ще спечелим. А иначе, ще ни се наложи да започнем ”бракоразводно дело”, което означава световна война, която може да стане край на цялото човешко развитие на земята.

От 1-та беседа за новия живот, 27.12.2011

[65974]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment →