Изяснявайки си някои неща, пред нас възниква въпрос: ”Какво трябва да променим в себе си, за да придобием по-голямо сходство с природата?” Защото, ако постигнем хармония и равновесие с нея, ще усетим комфорт, удовлетворение и покой. Ще престанем да усещаме нейния натиск, който се изразява в растящи, като  лавина, проблеми, в разпалването на войни, раздори, разводи в семействата, болести, епидемии и други природни катаклизми. Така че, какво трябва да променим в нас?

Търсейки отговор на този въпрос достигаме до изследване на човешката природа. Вътрешната природа на човека е желанието: да живееш, да се чувстваш добре, да се наслаждаваш т.е. постоянно желание за напълване. И част от тези желания, в известна степен, са празни. Да речем, аз искам да почивам – това означава, че аз искам да напълня желанието за почивка, а ако ми се иска да ям, то аз желая да напълня желанието към храната.

Обикновено аз имам желание към храна, секс, семейство, пари, слава и знания. Тези желания са основни, включващи в себе си всички останали. Всяко желание, удовлетворяващо потребностите на моето тяло – от храна, продължаване на човешкия род, и желанията ”на човека ”в мен – към богатство, власт и знание, се делят на много други желания и на техните производни. И ако нямам избор, и разбирам, че с помощта на тези желания си струва да се обединя с другите хора, за да стана подобен на силите на природата (на единния закон) , то ще трябва да поправя всяко свое желание.

В крайна сметка, всички тези желания взети заедно се наричат ”Желание за наслаждение” или ”желание за получаване на напълване”. Към какво трябва да ги насоча, за да ги поправя? Те трябва да бъдат насочени за благото на всички. А ако напълвам само себе си, то такова желание се нарича ”егоистично”. Затова всяко свое желание аз насочвам към общото благо и приемам само това, което ще бъде полезно за всички.

Получава се така, че ние нямаме друг избор. Ако всички ние сме като едно семейство, то аз трябва да се съобразявам с всички и да мисля за всички, като за едно цяло. Затова всяко свое желание трябва да отправям към всички. Тук и възниква проблемът: как да постигна това?

Дори и да разбирам това, а и учените го потвърждават (а психолозите, социолозите и политолозите в един глас, заявяват, че това е верно и нямаме друг изход), и от своя жизнен опит виждам, че други методи няма, то моята природа винаги мисли по друг начин. Тя смята, че преди всичко, трябва да получавам за себе си и да задоволявам своите потребности, а не да се грижа за другите. Може би да трябва да се грижа за тях, но и аз да имам полза от това.

Обаче това не е достатъчно. Тъй като, по отношение на своето семейство, аз  не смятам така. В поправеното семейство аз едновременно мисля за всички , като за един човек, и не се чудя, как да им направя добро, така че на мен да ми е добре от това.

И законът желае да ни задължи да имаме предвид всички, като един, целия свят като едно семейство, за да започнем да свикваме с това. Какво трябва да направим за това? Всеки от нас трябва да се грижи за всички и всички заедно да построим такава система за ново интегрално възпитание, която да ни съедини и, посредством различни въздействия и занятия, да докаже, че други пътища няма.

От 4-та беседа за новия живот, 01.01.2012

[67161]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата | Add Comment →