Всичко се изяснява чрез мисълта

В нас существуват желание и мисъл. Ако имахме само желание  щяхме сляпо да го изпълняваме като неживата, растителната и животинската природа, чиято мисъл е насочена единствено към удовлетворяване на желанията.

Човекът, който е развит до неживото, растителното или животинското ниво мисли само  как да получи това, което иска. Има различни типове хора: умни, енергични, жестоки, стеснителни, страхливи – но всеки иска да изпълни своето желание, от най-малкото бебе до възрастният човек, прикриващ желанията си. Във всеки действа мисъл как да изпълни желанията си с всякакви достъпни средства.

Така ние се развиваме в чувство и разум, като животни, докато в нас не се разкрие точката в сърцето, която започва да пита: а за какво е всичко това? От този момент започва истинската наука, когато започвам да питам за същността на своето желание: за какво ми е то?

Това не е лесно. Хората идват да се учат, събират се в група, но минават години докато започнат да си задават този въпрос, тоест искат да опознаят преминаващите през тях желания: откъде идват те? Започват да търсят причината, корена, източника.

И тогава те разбират, че мисълта ни е дадена, за да достигнем до Твореца, изследвайки желанията си. Ако аз, посредством мисълта, правилно опознавам желанията си, ще мога да постигна източника, от който идват те, да разбера кой ги изпраща и защо, какво иска Той от мен и как трябва аз от своя страна да се отнасям към Него.

Ако аз чрез групата, обучението или даже пряко започна да искам изменение на желанието си: „Ти си ми дал такова желание, но аз искам друго!” – тогава наистина мога да го променя. Мисълта е дадена, за да може с нейна помощ да започна да разпознавам желанията си и да искам други.

Мисълта съществува, за да мога да проверя и да си докажа, че нищо не мога да направя с желанията си! Даже когато като че ли преодолявам, това не е преодоляване, а само подмяна на едно желание с друго, също егоистично: заради почит, власт, гордост. Аз просто намирам друго желание, което побеждава първото – променям ценностите.

В резултат на размишленията си или под влияние на обкръжението, започвам да си представям, че другото желание е по-важно от това, което съм имал до момента. И тогава решавам да сменя едното с друго – това е същата игра на егоизма. Така мога да променям всяко желание.

Но наистина да променя желанията си мога единствено под въздействието на обкръжението, което ще ми даде други ценности. И тогава, вдъхновен от тях, ще поискам от Творецът да подмени желанията ми. Тези желания вече могат да бъдат напълно неестествени за мен, тоест против моя егоизъм.

От урока по статията на Рабаш, 30.12.2011

[64819]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed