Всеки с играчката си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво ни кара да „си създаваме идоли“ – да приписваме духовни качества на материалните предмети и действия?

Отговор: Ние сме като деца:  всеки върви с биберона си, с куклата си, с играчката си. За малките е необходима връзка с нещо такова, за което може да се държат. Те се нуждаят от нещо познато, свързано с дома на родителите, близко и успокояващо.

Всеки човек, оказвал се на ново, непознато място, не знае как да се държи, как да говори, какво да очаква. Той се чувства неудобно, не може да заспи, нервничи… Не е като у дома: всичко е обичайно, разбираемо и удобно, с близките си говорим на един език.

Така сме устроени и така стоят нещата в духовния свят, откъдето произлиза всичко това. Как можем да се намираме в ситуация, с която не съвпадаме по фази? За да научи и разбере ситуацията, на човек му трябва опора от обикновени символи. Колкото по-далече са хората от духовното, колкото по-слаби се чувстват, толкова по-силно зависят от външни атрибути. Масите в по-голяма степен, личността – в по-малка.

Следователно, всички външни традиции на юдаизма водят началото си от времето на разрушаването на Храма. Дотогава, материалните символи са били просто ненужни, тъй като човек е живеел в духовния свят.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 15.01.2012

[67149]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed