Entries in the '' Category

Малката подробност в огромния механизъм

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво трябва да променя в себе си, така че да стана зъбно колелце, работещо безпрепятствено в общия механизъм?

Отговор: Като цяло, в работещия общ механизъм това зъбно колелце определя движението на целия механизъм, а не е малко безполезно колелце. Сега ние се въртим в него против волята си, затова животът ни е пълен със страдание. А ще се въртим с разбиране, така да се каже – с песен на уста? И така какво следва?

Факт е, че когато човек е свързан правилно с целия механизъм, тъй като той му влияе, отдава му мислите си, чувствата, своя труд, той започва да върти този механизъм сам. Човек е все едно Творец на този механизъм. Той се издига до нивото на Висшата сила на природата, на нейния замисъл, на плана й. И тогава в човека възниква съвсем друго ниво на съществуване, на познание, на усещане за вечност, съвършенство, което прониква цялата природа на нейното най-висше ниво. Ето към какво отиваме.

Отиваме към състояние, което дори не можем да си представим. Нямаме никаква представа какво ни очаква. Но това е вече следващия етап, далеч от съвременната практическа психология.

Реплика: Как мога да стана това правилно, добро зъбно колелце?

Отговор: За да направите това, на първо място трябва да преминете през определено количество занятия, да ги адаптирате в себе си, за предпочитане в група, където хората ви съответстват по ниво на развитие, по духовна нагласа и т.н.

След това, под ръководството на инструктор може да започне практическа работа в обсъжданията, в дебатите помежду ви.

След това трябва да създадете своя среда, която ще влияе на вас и вие на нея. И по този начин, системата постепенно се изгражда .

Трябва да разберем, че човечеството е преминало през всички етапи на своето предишно развитие постепенно, в течение на стотици хиляди години, а този етап можем да вземем само за едно поколение. Виждаме как  се развива всичко днес, с каква огромна скорост, тъй като егоизмът е нараснал качествено – достигнал е  своите най-високи нива е висока честотата на промените.

Започнахме нашите беседи с това, че имаме определен набор от класове, лекции, по време на които трябва да получите определени знания, след това – умения. И тогава вече идват практическите занятия и реализация в живота.

Ние не можем просто да „хвърлим“ човека в света, дори и бебето подготвяме за живота почти 20 години. Трябва, най-малко за половин година да направим нещо с човека така, че да започне да реализира себе си по-нататък.

От 7-а беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[68071]

Да построим общ покрив за света

каббалист Михаэль ЛайтманВъпреки, че сме различни, все пак по някакъв начин се разбираме, както в семейството. Вярно, че това не е лесно. Да кажем, имам родители и жена ми също, всеки от нас има братя и сестри, техните деца, нашите деца. При това трябва да се съобразяваме един с друг, нали сме взаимозависими и от положителната и от отрицателната страна.Така че, не се стремим да се изменяме и променяме един друг.

Разбираемо е, че когато съм срещнал жена, която е възможно, да се отличава от мен като характер, но съгласно други сметки сме решили да бъдем заедно, то с това решение, всъщност, сме признали – дори без думи, че ще водим общ живот, в който не всичко ще бъде гладко.

Налага ни се да отстъпваме един на друг, частично или напълно да се съгласяваме с мнението на другия и т.н. Но от безизходица се съединяваме, защото искаме да създадем семейство, да продължим рода, да се поддържаме един друг.

Такова възпитание, което учи да се разбираме един с друг, не достига на младите двойки. Макар да смятаме, че свободно избираме за себе си най-подходящия спътник, но всъщност сме много различни. При животните подбора на двойката произтича инстинктивно, а хората, доколкото техния разчет е изкривен, искат нещо особено, възможно, дори уникално, не разбирайки, че именно от това възникват трудностите в общуването.

Отсъствието на образование, разбиране и възпитание относно семейния живот и умението да се отстъпва един на друг, ни води до криза на институцията семейство. Сега по-голямата половина на света са неженени. Те не са готови да встъпят в брак и не искат да имат деца, защото чувстват неспособност да се грижат за някой.

Тази криза продължава вече няколко десетки години, а сега сме принудени да решаваме такива проблеми и между страните. Защото всеки от нас, в крайна сметка, се явява и получаващ, и отдаващ, относително съседните държави, както в съпружеската двойка. Затова и на международно ниво трябва да се изучава, как да се отстъпва и как да се обединяват над всички различия и несъгласия. А това никъде не са ни учили.

Как да се направи? Каква е техниката на отстъпването, нали само с отстъпката си показваме добро намерение?

Сега от безизходица се намираме в такава криза, която ни учи на истинските неща. И тази насъщност се чувства от хората така (и в това е нашата надежда), че те няма да тръгнат към „развод“, защото „развод“ между държавите означава война.

Надявам се да разберем, че нямаме избор, и трябва да се държим сдържано. Затова сме създали ООН – такова място, където всички могат да се събират и да обсъждат мирното сътрудничество, – и множество други организации, които се занимават с възпитание и здравеопазване.

Например, в Женева има международни организации, за съществуването на които никога не съм предполагал. Да кажем, има комисия за честотите на предаванията, която следи за това, всяка теле- и радиостанция по света да имат своя честота и да не пречат на другите.

Има съвет по пускането на лекарства, медицински препарати и услуги, определящи стандарта в тази област. Благодарение на това можем да се разберем един с друг, и докторът, изпращайки болния на лечение в друга страна, може да обясни на своя колега всички нюанси от изисканите процедури.

Дори има организации, определящи знамето на всяка страна – за да няма еднакви флагове. Съществуват стандарти във всички области, ставаме толкова свързани и близки един с друг, че трябва да се изработят закони, регулиращи всички области на взаимодействие.

И както парламента на всяка страна установява закони на взаимодействие между гражданите, така днес се прави за целия свят. Такива организации съществуват вече няколко години, и без тях на нас ще ни е много трудно.

Но днес проблема се състои не в това, че трябва да определим мястото на всеки. Днес положението е такова, че трябва да построим общ „покрив“, състоящ се от общо разбиране и усещане, че сякаш се намираме в една стая. В такъв случай на нас ще ни е трудно да бъдем заедно, ако между нас няма връзка, и то добра.

Трябва да почувстваме не просто близост, а взаимна зависимост, която да задължи всеки да измени своето отношение към другите. Ние сме зависими, свързани и обединени, желаейки или не, на различни нива – в храната, облеклото, възпитанието, културата, техниката, обезпечаване на енергията, водата и дори въздуха.

Ако някое производство замърси атмосферата, то няма какво да дишаме. Известни са ни съглашенията в Киото, определящи емисиите за производство на отпадъци и замърсяване на атмосферата.

Мисля, че трябва да се представи списък на международни организации и тези въпроси, с които се занимават. Тогава ще почувстваме мащабите на нашата връзка. Част от такива организации се намират в Париж, Лондон и Ню Йорк, но основната маса се разполага в Женева.

Това е много важно, защото дава на човека представа за такава взаимна зависимост, в която трудно може да повярваш. Тя е по-голяма от тази в семейството. В семейството мога да престана да разговарям, да се скарам, дори да се отделя за известно време.

А тук е невъзможно. Получава се, че всички съществуващи страни по света вече се намират в единна мозайка, от която никой не може да излезе и да се държи така, както му се иска. Виждаме, че всеки път, когато някой се опитва да направи някакво самостоятелно движение, нищо не се получава. След определено време той се връща или се ограничава само с думи, като не стига до практически действия, защото в наше време това е неизпълнимо.

От 5-тата беседа за новия живот, 27.12.2011

[67792]

Единствено вярното решение – обединение

каббалист Михаэль ЛайтманКогато цивилизованите страни са се развили до крайно ниво, те започнали да развиват страните от така наречения ”трети свят” (Африка и Азия) и влезли в тези държави, за да издигнат там заводи и подготвят цялата инфраструктура.

Но за да организират производството, е необходимо също така да обучат хората, затова там откриха училища. Заедно с това, развитите страни започнаха да приемат за обучение в своите университети хора от тези региони. И от този момент нататък на материално благополучие, просвета, култура и наука цялото човечество стана много взаимно свързано.

Днес всичките държави в света са свързани с много тесни връзки. Така Американците с насмешка разказват, че когато искат да позвънят от Ню- Йорк в Бостън, то първо се свързват с операторите в Индия, които на свой ред ги свързват с нужния оператор. Получава се, че тези телефонни линии до такава степен са свързани помежду си, че ние не се съобразяваме с разстоянията, не пренебрегваме коятп и да е страна и не правим сметка, че ще трябва да полагаме кабели на друг материк.

А ако се вникне в този процес още по внимателно, то ще видим, че цялото Земно кълбо е обвито от колосална многослойна мрежа от връзка. И днес вече е невъзможно да се построи или направи нещо, ако нямаш достатъчно знания и нямаш възможността да получиш най доброто оборудване, от който и да е производител в света или необходимите специалисти и информация – така сега е устроен светът.

Всички тези връзки се развиха през последното столетие и внезапно открихме, че тази система не работи по ред причини. Аналитиците и специалистите в сферата на социологията, политологията, икономиката и финансите предлагат своите решения, всеки на свой ред. Но в крайна сметка, има едно просто решение: тази система изисква от нас много по-вътрешни връзки.

И за да продължим своето развитие, ние сме задължени да постигнем по-тясна връзка и да разберем и да признаем необходимостта от взаимното поръчителство, т.е. че сме зависими един от друг, живеем на една планета – Земята и друг изход, освен да усетим, че всички ние съществуваме, като едно семейство, нямаме.

С други думи, развитието ни е започнало с търговията между нас и с това, което сме произвеждали: оборудване, продукти за храна и т.н. Постепенно започнахме да създаваме съвместни предприятия, международни банки, обединени фондови пазари. Аз мога да извършвам търговски операции на Токийската борса, а след това на Германската, Московската или Ню Йоркската – не е важно къде и с какво търгувам, защото навсякъде всичко е еднакво. Аз само анализирам, къде имам сметка да влагам и къде не.

Но парите се съхраняват на едно място и ползвайки се от електронната поща банките само си препращат една на друга известия за преводи и операции – и това е достатъчно. Няма значение, къде физически се съхраняват парите, защото ние смятаме, че златото се явява основен еквивалент за тяхната стойност. Възможно е самите пари да се съхраняват от някоя държава от третия свят, като хранилище за всички златни запаси – основното е, че съществува строг контрол.

Както вече казах, в последно време ние усещаме, че нашите връзки в такъв вид не могат съществуват повече. Особено това се отнася за Европа. От една страна това е най-развитото място, но от друга най-раздвоеното. И ние виждаме, че поради това раздвоение те са лишени от вътрешно съответствие, разбиране и усещане, че се отнасят към една система. Това спира всички държави от общия пазар, тъй като общия пазар не е достатъчен – необходимо е всички тези държави да се обединят с още по-здрави и тесни връзки, а това не е толкова просто.

Трудното е в това, че ние трябва да бъдем по-близки един до друг по дух, съгласно разбирането на създалото се положение, признаването на невъзможността да съществуваме един без друг. Затова  трябва да възпитаваме народите на Европа, а това са 30 държави, за които взаимната зависимост между тях е задължителна.

Това е ясно, че е така, но проблема е в това, че и политолозите, учените, политиците вземат решения разбирайки с разума си необходимостта от промени, но емоционално все още не са готови да се откажат от своя личен живот и от националните се особености.

Всъщност, ние мислим, че това е ненужно. Човек не трябва да променя своите навици и своето поведение, отнасящи се спрямо културата и националните традиции. Той трябва само да се повдигне над всичко това и да се обедини с останалите хора, във взаимно поръчителство.

От 5-та беседа за новия живот, 27.12.2011

[67795]

В плен на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Под понятието ”егоизъм” се има предвид някакво желание или реализирането на това желание? Да допуснем, аз искам да взема нещо от някого – това мое желание ли е и мога ли да работя с него? И съвсем друго нещо е, ако аз се приближа и го открадна.

Отговор: Тук се има предвид не самото действие, а самото намерение.

Ако желая да открадна нещо от някого, да направя нещо за сметка на другия за самонаслаждение, заради себе си, в ущърб на другите – това е то егоизим, а ако се наслаждавате просто така, то това – не е.

Егоизъм – това са нашите действия насочени към това, че наслаждавайки себе си, ние причиняваме вреда на другите: хора, природа – без значение на кого и как.

На практика няма такова действие, извършвано от нас, което да не е егоистично. То винаги се осъществява или с равновесието в природата, с обществото, с хората или срещу тях, тъй като ние съществуваме не от само себе си във вакуум, а в обкръжаваща среда.

Трябва винаги да мисля за моето добро отношение към другите и това е на първо място в изучаването на процеса на възпитанието. Моето отношение и към животинския, и към растителния, и към не живия свят, към цялата природа, към цялата Вселена става съвсем друго – доброжелателно, съпричастно.

Започваме да разбираме и да усещаме сили и слоеве в природата, в обкръжаващото ни пространство, скрити от нас в миналото! Разкриваме матрицата, замисъла на природата, нейния вътрешен смисъл, нейния план, в който по неволя съществуваме и се развиваме. Човек се издига на ниво на осъзнаване на своето собствено участие, съдба, предназначение.

От 7-та беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67690]

На „ти“ с вселенския разум

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво именно се разбира под понятието „да разкрием замисъла на природата“:  дали човек вижда нещо, или чува, или чувства?

Отговор: Въз основа на това, че човек става подобен на обкръжаващата го природа, – той започва да се отнася към нея благожелателно, започва да прониква в нейния замисъл, чувства и мисъл. Започва да вижда, че природата, която е създала всичко, в това число и него, човекът, притежава висш разум и чувство.

За това, между впрочем, говорят много хора, които са близки до природата, израснали, и развили се вътре в нея, – да допуснем, в Израел това са бедуините, които живеят в пустинята. Те усещат природата, нейното дихание.

Разговарял съм с много хора, живели дълги години в пустинята, в тундрата, в джунглата с маймуните. Те са ми разказвали потресаващи усещания, когато чувствата на природата, нейният замисъл, нейният разум, изведнъж започват да говорят с човека, и той започва да усеща, че се намира вътре в майката – природа, вътре в огромна разумна система. Той изведнъж започва да разговаря с нея, да общува, да разкрива нейната матрица, нейния план, солидаризира се с него, и възниква такова сливане на човека с природата, което го издига на следващото ниво на развитие.

Именно разбирането на общия замисъл на природата и издигането на нейното следващо ниво – нивото на самоуправление на нашия живот, е целта на съвременния етап на развитие.

Реплика: Тоест, виждаме някакви нови взаимовръзки. Те стават по-очевидни, по-естествени. Но дали природата остава  същата? Или тя също се променя?

Отговор: Не говоря за неживата, растителна и животинска природа. Говоря за природата, която се разкрива пред човека. И там той открива  някакво огромно, общо, вселенско чувство, разум и замисъл.  Човекът разкрива това.

Когато той влиза във връзка с това, започва да чувства себе си на следващо ниво на развитие. Тоест произтича разбиране на всички процеси, виждане на света от началото до края, неговия замисъл; защо се е развила нашата Вселена: откъде е произлязла; какво е било преди Големия взрив, какво след това (нали, нашата Вселена, очевидно, съществува определено време), възприятието на Вселената – как я възприемаме не с нашите пет физически сетивни органи, а чрез вселенския разум, чрез висшето сърце и разум.

Достигайки до такова постижение, човек започва да разбира, че в течение на целия дълъг исторически процес той се е развивал именно за достигане на това ниво.

За това говорят вече много науки. Ограниченията, възникващи във всички науки, произтичат от това, че по-нататъшното развитие на науката е насочено именно в тази област. Следователно, без възпитание, без преобразование на самите учени чрез интегрални взаимоотношения с природата, те нищо няма да разкрият. Затова всички наши науки се намират в криза.

От 7-мата беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67686]

Нов живот – беседа 1, част 1

каббалист Михаэль ЛайтманРадост от родилните мъки

Приближаваме се към период, в който ще има изключително много хора, търсещи работа. Дори и днес в света има 200 милиона безработни, а в течение на следващата година това число се предлога да стане катастрофално. Тези хора представляват проблем за самите себе си, за обществото, за правителството – започвайки с депресия, до кървави революции и войни.

Затова нашата организация, занимаваща се с въпроса за интегрално възпитание, подготвя курс, предназначен за човека, загубил своята работа, благодарение на който той ще може да преоткрие себе си на фона на изменящия се свят, започвайки да усеща и разбира своето място в него: сред най-близкия кръг от хора, в човешкото общество, в страната, която живее и в съвременния свят.

Ние смятаме, че подобен род беседи са необходими, защото без тях светът се отправя към катастрофално положение. Да допуснем, че вече ни се е отдало да убедим правителствата на отделните страни и въобще, целия свят в необходимостта от подобна стъпка и въвеждане на курс за всеобщо интегрално възпитание. И една от страните одобри този проект, разбере неговата полза и отсъствие на друг изход, а за провеждането на този курс се събере една група от безработни, 30-40 човека, получаващи от своето правителство стипендии за обучение.

Какво бих им казал на нашата първа среща, за да им помогна да осъзнаят протичащите изменения, да разберат и възстановят своя живот?

Преди всичко, бих искал да им кажа, че много се радвам за нашата среща. Възможно е да разглеждаме случващото се като трагично събитие, причинено от неблагоприятни причини, а те не биха дошли да се учат, ако не са били принудени. Но нека да разгледаме това състояние като радостно, а не като кризисно.

Не големите проблеми са ни довели тук сега, а обратното, намираме се на прага на един нов живот – радостен и щастлив. А затова трябва много добре да разберем какво се случва с нас: с целия свят като цяло и в частност, с всеки един от нас, и защо това се случва.

Явяват ли се произтичащите неприятни събития, с които се сблъскваме в живота си, резултат на взети от нас погрешни решения, или това е закономерна и обща тенденция на развитие, която в резултат е довела до благоприятен резултат.

Ние наричаме своето общо състояние „криза” – това е глобална и интегрална криза, в икономиката, образованието, културата, науката, финансите, във всички области на човешката дейност в този свят. Всъщност думата „криза” не изглежда толкова страшна. Тя означава ново начало, подобно на раждането.

Знаем от своя жизнен опит, че при прехода от едно състояние в друго, винаги е трудно да се отделим от предишното състояние – това се случва дори, когато сменяме работа или променяме нещо в живота си. Ние сме привързани към своите навици, а ако вече има някаква установена система, която действа, то за нейното поддържане не се изискват много сили, защото по природа сме лениви.

Нашето его се стреми към надежден, стабилен и вече установен порядък. Затова преходът към нещо ново е винаги неприятен. Е, освен ако не сме съвършено уверени, че той ни осигурява добро бъдеще и е лесно осъществим. Но ако е трудно и преходът е опасен, а бъдещето неясно и непредсказуемо, то това е едно трагично състояние.

Затова нека преди всичко да погледнем дали действително нашето положение е толкова лошо и трагично, и дали сме изправени на прага на огромни проблеми, силни наводнения, земетресения, цунами, изригване на вулкани, с които ни плашат еколозите, кръвопролития по улиците и пълен безпорядък?

Или просто се създава нов порядък и всичко, което се случва с нас сега, е като раждането на този нов порядък, който все още не виждаме. И всичко това, което сега се случва с такова напрежение и усилие, без да има някакво решение, просто трябва да се роди в нова форма. А трудните състояния се случват, защото те са подобни на процеса на раждане на дете.

До сега то спокойно се е развивало вътре в майката – в надеждно и защитено място. Но преди самото раждане става много неприятен процес. Майката усеща напрежение и силни контракции. А детето усеща силен натиск. Те започват да оказват натиск един на друг, до такава степен, че не могат да се търпят един друг.

Детето чувства, че трябва да излезе от майката. Ако се опитаме да усетим това със своите усещания, то на него му става много неприятно да остане вътре в нея. А и тя също не го иска и не може да го удържи. Вследствие на това взаимно отблъскване произхожда процесът на раждане и детето се ражда в светъл и прекрасен свят, където го обгръщат с огромна любов. Така то придобива нов живот на един нов етап.

Вместо да бъде парче месо в няколко килограма – животно, развиващо се вътре в друго животинско тяло, то сега тепърва става човек! Макар и съвсем малък и не разбиращ какво се случва, то започва нов живот.

Това много прилича на случващото се с нас сега. Нашето състояние е като родилни мъки за раждането на един нов свят.

От предаването „Нов живот“ – беседа 1, 27.12.2011

Алтруистична „риза“ за егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава „да се издигна над над егоизма“? Как се прави това: умствено ли?

Отговор: Издигане, означава здраво да работиш със своя егоизъм. Когато се намираш под влияние на обществото и то е, да кажем, в дясно от теб, а егоизмът – от ляво, ти се вписваш максимално в обществото, сближаваш се с него, сливаш се с него, отнасяш се към егоизма като към материал, от който трябва да измоделираш човек, т.е. да му се даде човешка форма.

Тази е разликата между нашата методика и всички останали методики, които са построени на унищожаване, потискане на егоизма, на неговото максимално скриване, нивелиране. Но тук – не! Той се разкрива, при това свободно. И тъй като това е една от двете сили на природата, то разкривайки втората, аз абсолютно обективно виждам как могат да се използват и двете – нито едната, нито другата не се отнасят за мен!

Сега аз се отъждествявам със своя егоизъм, непрекъснато съществувам в него. А така сякаш се измъквам от него и гледам обективно на тялото си, на себе си, на околните; отделям всеки човек от неговата егоистична, вътрешна същност. По такъв начин, започвам, неволно, да гледам на хората не в тяхната егоистична материя, а извън егоизма, извън материята, такива, каквито трябва да бъдат, ако използват правилно двете сили – дясната и лявата. Лявата сила е егоизмът, а дясната – обкръжаващата среда, която ми показва алтруистичните свойства, противоположни на егоизма.

Реплика: Не ми е много ясно какво е това дясна линия?

Отговор: Дясната линия – е сила. Това е идея за това, какво трябва да преобразувам в своята лява линия: всички егоистични желания, намерения, всичко, което имам. Да кажем, имам 600 или 800 – не е важно, колкото могат да се проявят, дори 10 или 20 различни желания, мисли. Под въздействие на обществото, на околната среда, трябва да преобразувам всички свои егоистични свойства, желания и мисли, тоест егоистичното сърце и разум, в противоположни – алтруистични. Трябва, така да се каже, да облека егоизма си с алтруистична риза.

Реплика: За да стане по-ясно, даваме пример. Да предположим, появява се желание да пея. Аз обичам да пея, но не мога…

Отговор: Това не е егоизъм. Егоизмът – това е, когато искате да се възползвате от нещо във вреда на другите и като че ли в своя полза. Но дори и ако вземем примера с пеенето. Ако пеете пред майка си, която ви обича, то вие ще и доставите удоволствие – без значение какъв слух и глас имате. Ако просто излезете на улицата и започнете да пеете, то за хората няма да бъде, може би, съвсем приятно. Така че, всичко зависи от степента на участие, на любов и връзка между вас и вашите слушатели.

Реплика: Как да направим егоистичното действие противоположно?

Отговор: Въведете любов във връзката между нас.

Представете си някой учен, например, лекар, който е оперирал човек, който е имал проблем с гласа, и му е дал възможност да говори. И този човек, хриптейки и невероятно фалшиво, запява. Какво удоволствие доставя това на лекаря, когато слуша резултата от своята работа!

Тук всичко зависи не от правилното изпълнение, а от връзката между хората. Ако с това доставяте удоволствие  на хората, така да бъде! В края на краищата, всичко пред вас  е открито.

Най-важното е да бъдем в правилна връзка с другите, когато те възприемат вас и вие тях – с любов. Тогава вашите нови взаимоотношения командват всичко. Вие безпогрешно, инстинктивно разбирате какво да проявите и какво не. Точно, както преди вие искахте инстинктивно открито да използвате егоизма в своя полза, сега открито и откровено го използвате в обратна посока.

От 7-а беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67683]

Разсъмване – по мое желание

каббалист Михаэль ЛайтманТрябва да се разбере, че всички усещащи се наоколо промени, ни се дават като помощ, тъй като без тях ние не бихме се помръднали от място. Срещат се сред всички състояния – много изнурителни, продължаващи по няколко дни, и на човек му се струва, че те не доставят никакво удоволствие и никаква полза.

Има дни, когато човек се усеща като абсолютно животно. Но всъщност, не е негова работа да прави оценка на самото състояние – трябва само правилно да се използва, и да се извлече от него някаква полза. И е възможно той да остане в такова състояние до края на живота си – състоянията се дават отгоре. Но реакцията на човека е лично негова.

Затова винаги трябва да се проверява и оценява същността на състоянието, не по самото него, а по своята реакция на него. И съответно с това решение – добро ли е това състояние или не. Възможно е, самите състояния да не се променят, но човек през цялото време различно реагира на тях и се опитва да намери начин и различни уловки, за да се издигне над тях.

И независимо, че състоянието си е все същото, той продължава упорито да се бори, за да достигне до някакво отдаване, до обединение, да се доближи до Твореца. И затова тъкмо той оценява такова състояние, което му дават, за да усети дори най-малкото желание, позволяващо му да напредва.

Той е благодарен, че не се е откъснал съвсем, а Творецът му е дал желание и сили да се закачи за края на подаденото му въже, и очаква, че всеки път ще го водят на такова място, където може да приложи усилия. И това му е достатъчно – той не иска повече.

Тъкмо, в най-сериозната работа се нуждаят от най-малка подкрепа – само да не се отделят. А от този момент и нататък – всичко вече е в ръцете на човека.

Затова, е много важно да си създадеш ред и програма за обучение, за разпространение, за работа в групата и през цялото време да се връщаш в правилната диря, поне няколко пъти на ден, ако имаш разбира се възможност.

Всичко е в ръцете на човека и той сам трябва да реши, какво е за него ден – и какво е нощ. Ако му е хвърлен спасителния край на въжето – това трябва да е началото на деня… И няма значение, какви състояния му изпращат отгоре – важното е, как той сам се подкрепя. Как се приготвя: ”Аз сам пробуждам изгрева!”

Въпрос: Каква трябва да е моята реакция към моите състояния?

Отговор: Ако аз не попадам в съвършено безсъзнателно състояние, когато изобщо забравям за духовното и започвам да мисля като всеки случаен човек, ако ми е дадено някакво усещане, че съществува работа за Твореца, цел на живота, средство наричащо се кабала такива мисли и желания, поне не голямо подсещане – това е единственото, което ми трябва.

А състоянието може да бъде най-лошото – това е не е важно. Достатъчно е да извърша своята работа, а всички останали условия не са важни. Аз искам само едно: ”всичко, каквото и да е само и само да не се откажа”. Ако аз държа края на въжето, за което от сега нататък мога да се държа и да израствам от всякакви състояния – от най-тежките, но свързани с целта даже с някакви противоположни образи – това е достатъчно.

От урока по статия от книгата Шамати, 25.01.2012

[67583]

Ти дори не си знаел от какво се наслаждаваш!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да събудим завист в групата към авторите на книгата Зоар, за да пожелаем да се уподобим на тях и да достигнем тяхното ниво?

Отговор: Това е много трудно. Те са много далечни и неразбираеми за нас. При това ние въобще не можем да разберем, какво представлява от само себе си човек, който разбира цялото творение, намира се в пространство, пълно със светлина, където му се разкриват законите, управляващи цялото сътворение, зад пределите на нашия свят, да пребивава в разбиране и усещане за цялата природа – великият Разум и Замисъл, довеждащ всичко до действие, опознаващо онази хармония, в която всичките части на творението са свързани помежду си.

По принцип, ние тъкмо от това изпитваме наслаждаване. Тъй като си мислим, че наслаждаването – е чувствено и желанието да се насладим, като че ли разбира единствено езика на усещанията, чувствените впечатления, но това не е съвсем така, защото, чувственото впечатление той получава от светлината Хохма.

Това малко ни обърква и ние не напълно разбираме, какво е това. Но продължителното наслаждаване – това е наслаждаване от постигане на системата на Висшето управление, където се разкрива Твореца. Тъй като ние не постигаме абстрактната форма и същността, облечена в материя – свойството отдаване, облечено в нашия материал – в получаващата материя.

Затова Творецът (Боре) се нарича ”Ела”/ БО и ”и Виж”/ РЕ, доколкото ние отиваме и виждаме, постигаме. Но ние постигаме светлината Хохма – как тя се облича в цялата системата и я управлява във всичките и части от край до край. Ние виждаме доколко тези части са раздвоени и отделени една от друга от егото си, от разликата в свойствата, и доколко те са свързани помежду си и поддържат един друг в такива форми, проявени и допълнени, че ние дори не можем да си ги представим, че това може да ги свърже или да ги допълни. Именно съединяването на противоположностите дава огромната радост и постигане на съвършенството.

Така е и всичко в нашия живот. Да допуснем, че гледаш някакъв филм или виждаш някаква ситуация. Ти се впечатляваш именно от онова, че отначало действащите лица са били раздвоени, противопоставяха се един на друг, страдали са – и изведнъж настъпва помирение. Това е причината за цялото въодушевяване на човека – да речем, че има някаква несправедливост, а след това справедливостта възтържествува, и тем подобни ситуации. Върху това са изградени всички произведения.

Това произлиза от същия този висш корен: отначало ние виждаме и постигаме огромното разделение, съществуващо в цялата система между частите и, а след това постигаме съвършенството и. Когато от раздвояване се постига съвършенство, както е казано: ”Всичките престъпления любовта ще ги заличи” – от това идва постижението, разбиране и благодарността към Твореца.

От урока по книгата „Зоар“, 24.01.2012

[67467]

Усещането за щастие може да се контролира

каббалист Михаэль ЛайтманПубликация: Как човек се справя с повтарящи се проблеми? Свиква ли той с тях, ако в интервалите нещата се подобряват? – Оказва се, че е точно обратното. Ако човек многократно губи работата си и намира в промеждутъците временна работа –чувството му за благополучие от ден на ден постоянно намалява, човек се чувства все по-нещастен.

Тъй като доброто настроение, предизвикано от положителни преживявания, по принцип е по-малко продължително, отколкото спадът на настроението поради отрицателни преживявания, за да съхрани емоционалното си равновесие, човек трябва да изпитва повече позитивни импулси. Вероятно затова хората, често неосъзнато, подобряват настроението си чрез обмен на положителни емоции в рамките на социалните контакти.

Пример за това е чувството за благодарност. Оказва се, че да се култивира чувство на благодарност е много ефективна стратегия, позволяваща не само дългосрочно да се поддържа чувство на вътрешно удовлетворение, но и прави усещането за благополучие по-интензивно.

И не само собственото, но и това на човека, към когото изпитвате благодарност. Емоционалното удовлетворение има много голямо значение. Нищо чудно, че американските политици и психолози напълно сериозно обсъждат въпроса, дали не е време в традиционните отчети за положението на нацията да се въведат нови индикатори, отразяващи степента на общата удовлетвореност на населението от живота. Вероятно е този показател да се окаже по-важен, отколкото статистиката за промяната на брутния вътрешен продукт.

Коментар: Е, постепенно взе да се прояснява, че за човек е важно 1) Да даде на животинското си тяло необходимото и 2) Да усети щастие, което в най-лека форма се проявява във вид на благодарност, обща удовлетвореност на обществото и не зависи от материалното благосъстояние, ако се задоволява нивото на разумно потребление.

[67635]

Всички заедно в един автомобил, губещ управление

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо е станало разбиване на желанието във висшите светове?

Отговор: Разбиването е в това, че в мен е имало намерение за отдаване – а е станало заради себе си, и чувствам разбиване!

Преди съм се сдържал от егоистичното получаване по свое желание, по свое решение – контролирал съм се. И изведнъж моето „аз“ сякаш изчезва – вече не съм стопанин на себе си.

Именно в това се заключава днешната световна криза: повече не управляваме ситуацията. Кризата не е в това, че в някакои области възникват неуредици. Още не разбираме природата на целия този безпорядък, внесен от кризата. А той е именно в това, че човек изгубва власт над произтичащото.

Преди съм властвал над всички със своя егоизъм. Налагало ми се е да се боря против нечий друг егоизъм и така сме воювали един с друг – единият печели, другият губи, а след това обратното. Но ни е била съвършено ясна тази борба. Не е важно, че понякога съм грешал – но съм виждал, че управлявам случващото се. И поради това, то не се е наричало криза.

Всички лични кризи, които са се случили дотогава – това все още не е било криза. Кризата е в това, че ти губиш всякаква способност да разбираш и управляваш ситуацията. Изведнъж се появява някаква чужда власт над теб, а ти не я разбираш, не знаеш законите, по които тя действа – нищо! Ето какво се случва с нас днес.

Затова, за да преминем тази криза, трябва да търсим как отново да си върнем властта над произтичащото. Сякаш моята кола е престанала да слуша кормилото и аз търся как да си върна управлението. Преди всичко, в такава ситуация трябва да спреш! Защото някога си имал контрол, а сега си го изгубил.

И така, ние спираме – тоест повече не използваме егоизма така, както преди. А ако сами не искаме да направим това изменение, то природата прави това заради нас и ни разрушава. Това става днес: закриват фабрики, хората остават без работа, всичко се руши и търпи банкрут едно след друго.

Природата го прави, за да съкрати мащабите на този безпорядък и да ни успокои със сила, ако ние не сме способни да направим това сами. За да може сега, в това по-спокойно, съкратено състояние, да започнем да разбираме и изясняваме за сметка на какво можем да го контролираме.

Висшата сила иска ние да управляваме. Преди, тя ни е давала да властваме с помощта на егоизма – през цялото време е увеличавала нашия егоизъм и така ни е заставяла да се развиваме. Но сега трябва да вземем властта в свои ръце – вместо висшата сила и така, както нея.

Такава задача стои пред нас днес. В търсене на нови средства на управление, ще изясним, че за сметка на егоизма не можем да властваме. Това просто вече не работи – ти въртиш кормилото, а колата абсолютно не реагира. Освен това, двигателят заглъхва! С все сила даваш газ, но колата не се движи.

Силата на желанието в своята пряка егоистична форма – вече не действа. И какво може да се направи?

Оказва се, че има друга система – сякаш друг тип автомобил, не просто на бензин, а хибрид – с електрически двигател. Ето на такъв друг тип двигател трябва да преминем. Чрез интегралната система и връзката между всички – ще пуснем новия двигател. Няма друг изход, старият вече не работи.

Дори не си представяме колко обратна система е това – още не сме започнали да се запознаваме с нейните закони и с това, което става в нея. Засега стоим буквално в очакване на произтичащото, за да привикнем помалко към новия свят, и слушаме някакви отделени звуци от ставащото зад стената. И дори това ни се отдава с огромни усилия…

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 24.01.2012

[67470]

Затвори очи за недостатъците на съпругата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Трябва ли аз, като психолог, да разяснявам на хората реалната картина за това, че бъдещето ще бъде само по-лошо, а ние им предлагаме някакво решение?

Отговор: Ако говорите за семейния конфликт и неговото решение, то тук всичко е много просто. Бих организирал курсове, които ще обучават на психология: на взаимна психология за всеки и психология изобщо.

Коментар: Но истината е непоносима за хората…

Отговор: Не съм съгласен с това. Истината, все едно може да се понесе, ако знам, че съм такъв по природа: обичам да поизлъжа, да открада, да измамя другите, да ги използвам в своя полза, не искам да виждам недостатъците си, но неизбежно забелязвам недостатъците на близките си, на жена си. И тя има същите проблеми, като всеки друг човек. Длъжни сме да обмислим всичко това, всичко да разберем.

Възможно е и трябва да се създадават филми и телевизионни предавания, които ще показват примери за откровения на съпрузи, когато хората се разкриват един на друг напълно обективно, без да се стесняват от нищо.

Тези два биологически организма, два психологически обекта живеят заедно. Те си разказват един на друг как се чувства всеки от тях и как чувства другия. Този разговор ги води в крайна сметка към един обективен поглед на себе си, на пратньора и на нещо общо между тях.

Сега всичко трябва да се приведе в максимално добро състояние, с разбирането, че такава е природата и нищо не може да се направи с това. И, ако  ти ще се възмущаваш, това няма да има край.

Аз живея с жена си повече от 40 години. Разбира се, че за това време не веднъж сме се опитвали да покажем един на друг нашите слабости, упреквахме се и в крайна сметка, всеки си оставаше на своето.

Това „своето“ остава в хората и ние трябва да се издигнем над него, защото е невъзможно да променим нашата природата – на това трябва да бъдем научени.

Издигайки се, вие започвате да виждате, че всичко е отрицателно, всички лични и общи недостатъци при правилен сблъсък се сливат в нещо добро. И се оказва, че не случайно сте се събрали заедно и се допълвате взаимно.

Над всички несъответствия и противоречия вие се опитвате да създадете зона на комфорт за вътрешното съществуване на всеки от вас и зона на комфорт за общото ви съществуване – такава, че вие дори не можете да си представите внезапно възникналото ваше ново семейство.

Това означава, че всеки си има своето – и това е дадено от природата. Всеки съпруг е съгласен с това, което съществува в партньора и те заедно изграждат общо съгласие, издигайки се над себе си. Това е тяхното общо съгласие – над егоизма, който те не докосват, мисля, че е напълно постижимо. За това не е нужно да се променя обкръжаващата среда и всичко останало. Това е просто една нормална работа с всяка двойка.

От беседата за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67503]

Да видиш света през очите на жената

каббалист Михаэль ЛайтманВ продължение на десетки хиляди години до днес сме се развивали по волята на съдбата – и фактически с това нищо не сме достигнали. А психологията – науката за човека, за неговата природа и вътрешен свят, съществува само от около сто години.

До нейната поява не сме считали за нужно да изучаваме своето поведение и сме се развивали подобно на животни по волята на случая. Едва сега чувстваме необходимост от знания за човека, за обществото и обкръжението, за това как да го създадем, и как правилно да организираме своя живот.

Самото понятие „живот извън тялото“ малко се свързва с мистиката, но няма никакво отношение към нея. То означава развитие на погледа върху себе си, сякаш отстрани, възможност да видиш света с очите на друг човек. С това в нас се появява възможността да се разбираме един с друг -точно това, което трябва да умеем.

На мъжа е трудно да погледне света през очите на жената. Но практически всеки от нас живее в семейство и разбира необходимостта от неговото създаване, – иначе ще умрем, както динозаврите. Трябва да имаме деца и да ги възпитаваме. Затова за нас е важно да разберем психологията на противоположния пол и да изясним за себе си, не само как правилно да живеем, но и как да се наслаждаваме на този живот.

Включвайки се един в друг, получаваме втората половина на света. Така сме устроени. И това се нарича „живот извън тялото“, т.е. получаваме допълнително възприятие отвън. До този момент съм се развивал егоистично вътре в своето тяло и съм се стремил, колкото се може повече да напълня себе си и колкото се може по-малко да приемам знанието, мнението и възгледите на ближния.

Днес, кризата, в която се оказва въвлечен целия свят, ме задължава да стана част от ближния, да приема неговата гледна точка, неговия възглед и неговия вътрешен свят. И тогава, сякаш, излизам извън себе си и ставам част от останалите хора. По този начин придобивам желанията и мислите на цялото човечество – всички негови възможности. Сякаш излизам от своето собствено тяло и получавам възможност да усетя цялата действителност.

Тук старата епоха отстъпва място на новата, на съвсем друго усещане на действителността. Сега в мен се появява възможност да виждам и усещам действителността не вътре в своето ограничено възприятие, а чрез общото усещане и разбиране, натрупано от цялото човечество.

Ако се сближавам с всички останали хора и получавам възпитание в обществото, представено в цялата негова широта и разнообразие, то получавам възможност да видя света в целия спектър на усещания и възприятия, а не само лично. Сега в мен са включени всички хора, и моята палитра за света става по-богата.

От 3-та беседа за новия живот, 29.12.2011

[66971]

Ръка за помощ, протегната от тъмнината

каббалист Михаэль ЛайтманНие не разбираме какво означава да се наслаждаваме от отдаването. Целта на творението е да се насладят сътворените. И те действително ще се насладят – въпросът е само: как?

Ние не разбираме че желанията, които усещаме днес, са ни абсолютно чужди и отделени от нас. Наслаждаването от отдаването – не е удоволствие от това, че някой друг се наслаждава. Това би било просто бизнес, изгоден и за двамата.

А ако се наслаждавам от това, че на него му е добре, дори ако на мен ми е много зле, но аз превъзмогвам себе си, както родителите, които жертват всичко заради децата си – това също е отдаване. В духовния свят възникват такива желания, които дори ни е трудно да си ги представим. Може само да даваме приблизителни примери – като материални клони спрямо корените.

Затова трябва максимално да се постараем да си представим, доколко това особено понятие е отделено от привичното и изисква психологическо преобръщане. Целият свят се преобръща в съзнанието ни и тогава разкриваме нещо съвсем ново.

Това изисква вътрешни усилия и откъсване от обкръжението, готовност за бягство от текущото състояние, да скочиш в Червено море, да загубиш главата си, да изхвърлиш всичко, което имаш, да останеш абсолютно гол и беззащитен и да приемеш всичко, каквото и да е то – само и само да е дошло свише.

Трябва така да се подготвим за конгреса в Арава и ако можем да се удържим в такова състояние, ще достигнем пробив в тази черна тъмнина, към водите на Червено море и ще престъпим през всичко, каквото и да ни се разкрие там.

От урока по писма на Рабаш, 16.01.2012

[66595]

Да нарисуваш портрета на Твореца в Негово отсъствие

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам ”Предговор към ТЕС”: Можем да видим Твореца само при скриване на лика, т.е. само от обратната Му страна, подобно на човек, който вижда своя приятел отзад и затова може да се усъмни, мислейки си: ”Може би това е някой друг”? По този път, изборът винаги се намира в ръцете на човека: ще изпълни ли желанието на Твореца, или ще наруши Неговото желание.

Скривайки се, Твореца ни предоставя възможността да се съмняваме, а значи и да действаме. Ако Творецът се беше открил, ние бихме станали Негови роби, ”негови роботи”, безусловно изпълняващи волята Му. Разкриването Му автоматично би ни задължило на това. Тъй като между нас и светлината нямаше да има ”прекъсвач”, позволяващ ни да се уподобим на Твореца самостоятелно.

Но Творецът ни дава усещане за скриване: Той не просто се скрива, а ни дава да усетим, че Него го няма. При това, ние можем да изпълняваме Неговата воля така, сякаш Него го има – да действаме вместо Него. С това Той ни дава възможност да изпълняваме неговите действия. За нас това е шанс, място за работа и гордост, че ние можем да разрешим своите съмнения във висшето управление.

Но откъде да съберем сили за тази работа, ако Той е скрит от мене? Тук трябва да се разбере, че скриването – е нещо като ” черна светлина”, която изгражда в желанията и мислите ми особена форма, очертанията на скрития Творец, отсъствието на когото аз се мъча да запълня.

Ако тази форма ми беше разкрита, то аз безропотно бих изпълнявал Неговата воля. Как да създам в себе си тази форма на Твореца, за да ме задължава тя към действие в Негово отсъствие? Аз трябва да сформирам вътре в себе си Неговия образ – само тогава ще ми се отдаде да изпълня замисленото.

Постепенно, човек изгражда в себе си подобието на Твореца. И Творецът все повече му показва, на каква дълбочина и в какви форми Той се скрива. Така напредваме, докато не построим всичко, което Творецът желае. И тогава ще се уподобим на Него по свойства.

По такъв начин, работата не е в самото изпълнение на волята на Твореца. Нашето получаващо желание и различните форми на получаване – това е само средство. А основното е, че така ние създаваме в нас подобие на Твореца.

От урока по ”Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 23.01.2012

[67375]

Вместо безредици – мир за всеки дом

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Румъния вече цяла седмица е обхваната от вълнения. В Букурещ те придобиха ожесточен характер. Нашите другари от там са много разтревожени. Общо взето, как трябва да се отнасяме към страданията, които изпитва света?

Отговор: Ние трябва само да разпространяваме материали за обединение. И  тук има няколко правила:

  • Ние с никого не се смесваме;
  • Ние не сме нито ”за“,  нито ”против”;
  • Ние, като възпитатели, се отнасяме към хората много деликатно и без преструвки.

Така пристъпваме към работата, съгласно принципа ”любовта ще покрие всички престъпления  ”: необходимо е да се постигне договаряне за обединяване, за умиротворяване. Това не означава, че всички успокоени се разотиват по домовете – в такъв случай щe се окаже, че сякаш сме против демонстрантите. Не, ние сме за промени. Но в историята подобни методи никога не са довеждали към нещо добро.

Пред очите си имаме подобни примери – Египет, Тунис и други като тях. Каква беше ползата от стихийните безредици в Лондон? Подобен подход не води към нищо хубаво. Египет бе обхванат от разруха и си остана в нищетата. Така, че безредиците няма да помогнат.

Затова трябва да раздадем обяснителни брошури с материали за поръчителството и с нашите препоръки: разговори, кръгли маси, интегрално възпитание.

Но преди всичко, трябва накратко да се охарактеризира сегашната ситуация: защо се случва това?

В този случай, ние не се обявяваме срещу правителството или срещу някой друг. Става дума за естествен процес, за етап от нашето закономерно развитие, където светът става глобален и взаимосвързан.

Какво да правим? – Да се адаптираме към новите условия. Тъй като друг изход нямаме, интегралната мрежа вече се изявява. По-рано се адаптирахме инстинктивно, а сега трябва да се адаптираме осъзнато, да постигнем съответствие с променящия се свят. Такова е нашето нова стъпало на развитие.

А по-нататък ние обясняваме, как да бъде направено това: посредством интегралното възпитание, с помощта на добро обкръжение, което да убеди всеки от необходимостта за обединение с останалите.

Румъния е доста хомогенна, в нея няма други култури – това не е Америка и не е обединена Европа. Затова е много по-лесно да се говори за обединение.

Такъв подход ще умиротвори народа, ще заздрави държавата, ще осигури на хората работа. Те ще се издигнат до осъзнаване, ще разберат, какво се случва, и сами ще видят, че това е добро за тях, за страната и народа, и за техните деца.

Като цяло, ние приканваме всички към всеобщо обединение, и нищо повече. Тук няма скрити ”дългове”, мръсни номера, опит за забогатяване за чужда сметка. Напротив, нека всичко да направят сами, нека да организират обучението и да изградят обкръжение, съгласно природните закони, в сътрудничество с психолози.

Ето какво трябва да предлагаме, тъй като редица държави стоят на прага на същите конфликти .

От урока по ”Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 22.01.2012

[67215]

Анализ на човешката природа

каббалист Михаэль ЛайтманИзяснявайки си някои неща, пред нас възниква въпрос: ”Какво трябва да променим в себе си, за да придобием по-голямо сходство с природата?” Защото, ако постигнем хармония и равновесие с нея, ще усетим комфорт, удовлетворение и покой. Ще престанем да усещаме нейния натиск, който се изразява в растящи, като  лавина, проблеми, в разпалването на войни, раздори, разводи в семействата, болести, епидемии и други природни катаклизми. Така че, какво трябва да променим в нас?

Търсейки отговор на този въпрос достигаме до изследване на човешката природа. Вътрешната природа на човека е желанието: да живееш, да се чувстваш добре, да се наслаждаваш т.е. постоянно желание за напълване. И част от тези желания, в известна степен, са празни. Да речем, аз искам да почивам – това означава, че аз искам да напълня желанието за почивка, а ако ми се иска да ям, то аз желая да напълня желанието към храната.

Обикновено аз имам желание към храна, секс, семейство, пари, слава и знания. Тези желания са основни, включващи в себе си всички останали. Всяко желание, удовлетворяващо потребностите на моето тяло – от храна, продължаване на човешкия род, и желанията ”на човека ”в мен – към богатство, власт и знание, се делят на много други желания и на техните производни. И ако нямам избор, и разбирам, че с помощта на тези желания си струва да се обединя с другите хора, за да стана подобен на силите на природата (на единния закон) , то ще трябва да поправя всяко свое желание.

В крайна сметка, всички тези желания взети заедно се наричат ”Желание за наслаждение” или ”желание за получаване на напълване”. Към какво трябва да ги насоча, за да ги поправя? Те трябва да бъдат насочени за благото на всички. А ако напълвам само себе си, то такова желание се нарича ”егоистично”. Затова всяко свое желание аз насочвам към общото благо и приемам само това, което ще бъде полезно за всички.

Получава се така, че ние нямаме друг избор. Ако всички ние сме като едно семейство, то аз трябва да се съобразявам с всички и да мисля за всички, като за едно цяло. Затова всяко свое желание трябва да отправям към всички. Тук и възниква проблемът: как да постигна това?

Дори и да разбирам това, а и учените го потвърждават (а психолозите, социолозите и политолозите в един глас, заявяват, че това е верно и нямаме друг изход), и от своя жизнен опит виждам, че други методи няма, то моята природа винаги мисли по друг начин. Тя смята, че преди всичко, трябва да получавам за себе си и да задоволявам своите потребности, а не да се грижа за другите. Може би да трябва да се грижа за тях, но и аз да имам полза от това.

Обаче това не е достатъчно. Тъй като, по отношение на своето семейство, аз  не смятам така. В поправеното семейство аз едновременно мисля за всички , като за един човек, и не се чудя, как да им направя добро, така че на мен да ми е добре от това.

И законът желае да ни задължи да имаме предвид всички, като един, целия свят като едно семейство, за да започнем да свикваме с това. Какво трябва да направим за това? Всеки от нас трябва да се грижи за всички и всички заедно да построим такава система за ново интегрално възпитание, която да ни съедини и, посредством различни въздействия и занятия, да докаже, че други пътища няма.

От 4-та беседа за новия живот, 01.01.2012

[67161]

Нашата цел е да постигнем хармония с природата

Родени сме с единственото желание да се наслаждаваме, като всичко друго в живота не е важно за нас. По същия начин бебето, излизащо от майчината утроба, мисли само за себе си, чувства само себе си, без да усеща външния свят.

Но след няколко седмици, то започва да  си отваря очите, да чува, постепенно задейства сетивата си и възприема заобикалящите го. И така, то постига това, което желае да получи от обкръжението /преди всичко, от майка си/, за да задоволи потребностите си.

Трябва да разберем, че егоистичното желание, което имаме по рождение, ни е дадено специално, за да можем с помощта на навика, станал втора природа, да изградим над него друго, алтруистично свойство – свойството отдаване и обединение.

Днес се намираме в противоположно състояние – разделени сме, всеки иска да се възползва от другия, никой не се съобразява с никого и плюс това, всички се намираме в противоречия и разногласия помежду си. Но природата преднамерено е създала в нас такова отрицателно свойство, за да можем, използвайки намиращите се на наше разположение сили, именно от него да изградим положителна и добра връзка помежду си.

Ще я изградим осмислено и осъзнато и така ще достигнем обединение, създавайки образа на Човека, подобен на общия закон на природата,  насочен към отдаване – добър и любящ.

И тогава ще разберем, че този закон не е лош, че всички онези зли сили, чието въздействие чувстваме сега върху себе си като нещастия, разводи в семействата, пристрастяване към наркотици, терор, страх от заплаха за атомна война, противопоставяне между страните, болести, екологична, икономическа и финансова кризи, които приемаме за отрицателни въздействия от страна на природата, са ни нужни, за да им противопоставим силите на отдаване, силите на нашата любов и нашето обединение. И ако днес усещаме въздействието на този единен закон като отрицателно, то е само защото сме противоположни на него.

Така се случва и в ежедневния живот. Ако ме връхлитат студ или жега, трябва да разбера какво следва да направя, за да балансирам тези аномалии и да направя температурата нормална. Ако се гмуркам под вода, изпитвам големи натоварвания от налягането, а изкачвайки се високо в планината, чувствам недостиг на кислород и ми е трудно да дишам. И тогава компенсирам тези отклонения, за да се уравновеся с природата.

Кое средство може да ни помогне да постигнем хармония с природата, която днес ни демонстрира различни неблагоприятни въздействия? Усещаме как ударите се сипят отвсякъде. Човечеството се чувства обединено пред лицето на надвисналата над него всеобща заплаха.

Затова разбираме, че нашите свойства са противоположни на свойствата на природата и трябва да компенсираме и да работим срещу свойствата си. И ако в същото време, когато природата ни оказва отрицателно въздействие, успеем да преодолеем себе си, да се поправим и да ѝ съответстваме според възможностите си, ще усещаме подобни въздействия като положителни и уравновесени.

И тогава ще се решат екологичните проблеми, ще се оправят взаимоотношенията в семействата, ще укрепнат връзките между страните, икономиката ще тръгне нагоре и животът ни ще стане щастлив и комфортен. Ето защо ни дават постепенно да извършим промяна в себе си и помежду си, за да може по този начин да се приближим към общата природа и да се почувстваме във всестранна хармония с нея.

От 4-тата беседа за новия живот, 01.01.2012

[67354]

Всеки с играчката си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво ни кара да „си създаваме идоли“ – да приписваме духовни качества на материалните предмети и действия?

Отговор: Ние сме като деца:  всеки върви с биберона си, с куклата си, с играчката си. За малките е необходима връзка с нещо такова, за което може да се държат. Те се нуждаят от нещо познато, свързано с дома на родителите, близко и успокояващо.

Всеки човек, оказвал се на ново, непознато място, не знае как да се държи, как да говори, какво да очаква. Той се чувства неудобно, не може да заспи, нервничи… Не е като у дома: всичко е обичайно, разбираемо и удобно, с близките си говорим на един език.

Така сме устроени и така стоят нещата в духовния свят, откъдето произлиза всичко това. Как можем да се намираме в ситуация, с която не съвпадаме по фази? За да научи и разбере ситуацията, на човек му трябва опора от обикновени символи. Колкото по-далече са хората от духовното, колкото по-слаби се чувстват, толкова по-силно зависят от външни атрибути. Масите в по-голяма степен, личността – в по-малка.

Следователно, всички външни традиции на юдаизма водят началото си от времето на разрушаването на Храма. Дотогава, материалните символи са били просто ненужни, тъй като човек е живеел в духовния свят.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 15.01.2012

[67149]

Парите – това е време разделено на енергия

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Докато главите на водещите световни сили се опитват да намерят изход от икономическата криза, а финансистите се стремят да разберат нейната същност, учени от Транс-Байкалския държавен университет решили да вникнат във… физическата природа на парите. Те създали хипотеза, че финансите не са нищо друго, а специфичен вид материя и затова се подчиняват на класическите закони на физиката.

Изследователите стигнали до извода, че ако под термина „криза“ се разбира рязкото изменение на свойствата на отворената система, то този процес неизбежно ще доведе до появата на нова, възможно по-съвършена и подредена структура на самата система. С други думи, колкото по-силно избухне икономическата криза, толкова по-силна и надеждна в последствие ще стане световната икономика.

Парите са материя. Следователно, според физическите закони, парите съществуват в определена временна координата и притежават някаква енергия. В резултат се предлага следната формула: „Парите – това е време, разделено на енергия“. Всичко е просто: парите за определен период от време определят движението на социалните и политически отношения, и в действителност, сами са носители на енергия.

Въз основа на тази теза, учените твърдят, например, че концентрацията на обема на пари на едно място води до намаляване на тяхната енергия. Те не трябва да залежават, а трябва да работят, независимо от това, дали става дума за семеен или държавен бюджет.

Взаимната зависимост на енергията и парите е лесна за обяснение. „Ако енергията на парите се материализира изключително в производство на продукти, то техният бърз растеж може да доведе до обезценяване, пренастройка на парите (криза на свръхпроизводството, инфлация, дефлация). Освен това, от „магическата“ формула следва зависимост на парите от времето: колкото повече пари има в човек или в държава, толкова повече време е нужно да бъдат похарчени, да „се разсеят“.

Учените са уверени: приемането на парите като особена форма на материята, съществуваща в материален и виртуален вид, въз основа на общите закони за движение, взаимодействие и преобразуване на материята, може да се изчисли и да се предвиди движението и енергията на финансите в мащабите на страна или на отделни региони. С други думи, на икономистите, управляващи паричния поток, неизбежно ще им се наложи да залегнат над учебниците по физика.

Коментар: Парите са точно отражение на нашите желания: егоистични – ако са насочени към личен доход; или алтруистични – ако са насочени в полза на обществото. От нас зависи тяхното приложение. Те ще останат като индикатор за обмен на желания, дори ако изчезнат в своя материален вид и останат само под формата на непаричен обмен. Това е измерението на нашите отношения. Затова корекцията на кризата зависи от обучението на хората.

[67268]