Въпрос: Възприeмане на реалността – това е обществено явление на ниво „човек-човек“? Или тук можем да включим и възприемането на природата: нежива, растителна, животинска?

Отговор: Не. На първо място ние се грижим само за човешкото общество, за контакта между нас.

Естествено, че така всички останали части на природата са свързани към този процес. Ние автоматично включваме в себе си по-нисшите степени – с това няма никакъв проблем, ако само ние можем правилно да контактуваме с човека.

След това трябва да разберем: ако завися от обкръжаващата ме среда, как да я формирам за себе си? Това е следващия курс, който разглежда по какъв начин аз строя около себе си обкръжаващо общество, което би ме трансформирало по определен начин. В каква компания, под какво влияние трябва да се намирам, за да придобия следващото си желано състояние, формата си, да се превърна в неразделна част от интегралното взаимодействие.

Тук трябва да се замисля: „А какво все пак ми липсва? Какво точно представлява моята собствена природа? Какво е моето желано състояние? По какъв начин ми въздейства обкръжаващата среда? На какви мои свойства? Възможно е у мен да има такива свойства, на които тя да не може да въздейства, а на други да въздейства избирателно. Възможно е все още да съм длъжен да се развивам по някакъв начин, поставяйки се под въздействие на обкръжаващата ме среда. Как мога да контролирам всичко това?

Именно от този курс аз трябва да узная кой съм аз и какво е това обкръжаваща среда. Аз трябва да премина през много разяснения, включително и практически.

След приключването именно на този курс започва практическата работа: как с помощта на изменението на обкръжаващата среда през цялото време да променям себе си в желаната посока.

Въпрос: Отнася ли се всичко това към онтологията, към познанието?

Отговор: Всичко това взаимно се прелива едно в друго.

От беседата за интегралното възпитание, 12.12.2011

[64805]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Как мога да отдавам, ако съм разбит и всички мои молби са егоистични?

Отговор: Ти не можеш да отдаваш и никой не иска това от теб. От теб се иска това, на което си способен – т.е. да искаш  поправяне.

Ясно е, че всичко това ще бъде фалшиво и ти лъжеш, когато казваш, че сякаш искаш истинско поправяне. Но колкото повече искаш това неистинско поправяне, така и моли, като че ли действително го искаш! Това се нарича игра, чрез която ние израстваме, учим се, набираме ум и напредваме.

Разбира се, че не искам това, но го правя, „като че ли искам“. Няма друг избор – а и как ли бих могъл, без да се намирам в това свойство, да искам да бъда в него? И затова ти дават такъв преход през нещо „като че ли“ – дават ти такава възможност.

След това ще разберем защо този свят е създаден по този начин, че не се намира в духовното пространство и именно от него ние трябва да се издигнем. Да се постигне усещане за висшия свят – това е игра. И е ясно, че ако погледнем в общ поглед, всичко това е измама.

А когато едно дете играе с пластмасова количка – това не е ли на ужким? Но по такъв начин то расте. Нашият свят е направен такъв не случайно, а точно отразява факта, че творението е създадено умишлено противоположно на Твореца, тъй като трябва да се отдели от Него, за да почувства себе си творение. Но от друга страна, то трябва да стане подобно на Твореца.

И преходът е на този, който е отделен и едновременно с това става подобен. Може да се направи само в такава форма – започвайки вече в отделено състояние, да прави нещо такова, като че ли се намира в подобие.

Благодарение на това, разкриваш доколко искаш това „като че ли“! И това „като че ли“ желание привлича към теб обкръжаващата светлина. И дори светлината не е истинска, а „като че ли“ светлина! По този начин установяваме връзка с Него.

От урока по “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 27.12.2011

[64507]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Доколко подробен и обемен трябва да бъде основният курс „Еволюцията, като развитие на егоизма“?

Отговор: Доколкото това е възможно, защото от него произтичат следващите курсове, които се явяват частни в развитието на основния курс.

След това следва курс за свободата на волята: съществува ли тя, в какво се заключава. Този курс е много обширен, в него има много теми, защото не само изучаваме има ли свобода на волята, а в какво и как да я приложим, в какви конкретни елементи на природата съществува, има ли я у човека, на какъв етап от развитие, как да различим свободата на волята от робството и т.н.

В крайна сметка, не знаем от къде в нас съществуват желания. Мисля си, че са мои, а в действителност те са ми наложени от някъде. От къде? Защо? В мен възникват желания под влияние на обкръжаващото общество. Гледам телевизия и изведнъж започвам да искам това, което ми показват, и несъзнателно го възприемам като мое собствено желание. На следващия ден вече искам да купя това, което вчера съм видял по телевизора, и смятам, че реализирам свое желание. Всички разбираме, че по такъв начин нас ни купуват и ни продават.

Всичко това трябва да се обясни, защото то е свързано с взимането на решения, с осъзнаването на това, в какво е моята свобода на волята, мога ли да бъда свободен от наложените ми всевъзможни идеи и ценности, които в действителност не са ценности и не са идеи, а просто бизнес.

Всяка тема, която развиваме и преподаваме, дава на човек огромно поле за дейност, защото предаването на информация трябва да бъде широко, с много примери и дискусии. Понякога, когато поднесеш на човек материала фронтално, „в лицето“, той не го възприема, но след някои обяснения, игри, ситуации той започва да разбира за какво му се говори.

От беседата за интегралното възпитание, 12.12.2011

[64701]

Filed under: Възпитание на децата, Свобода на волята - No Comments→