Entries in the '' Category

Действителност, прогнози, страхoвe

Становище (Я. Гилински, д.ю.н., проф.): Немотивиран страх, апокалиптични прогнози, депресия – всичко това съпровожда нашия модерен свят.

Истината за Homo sapiens

Насилието придружава човечеството през цялата негова история.

„Какво зверско убийство!“ – възкликваме ние, когато чуем за насилие. В случая ние оклеветяваме зверовете, защото убийството  сред животните от един и същ вид е изключителна рядкост. При животните, сигналът за „капитулация“ незабавно прекратява схватката. При борбата между два вълка, победеният подлага гърлото си под зъбите на победителя – и борбата незабавно спира. По този начин природата защитава биологичните видове от самоунищожение. Агресията е присъща на всички живи същества, насилието – само на човека. Човекът е единственият вид, в който борбата има унищожителен характер.

Озверяване на човека. Човек извършва всички действия, за да задоволи потребностите си: жизнени (от храна, вода, създаване на потомство); социални (от статус, престиж, самоутвърждаване); духовни (търсене смисъла на живота, целта на съществуването, желанието за знания, творчеството, в служенето на другите хора).

Глобализацията ще ни помогне. Концепцията за „глобализация“ – има многозначен смисъл. Въпреки, че взаимообмен в икономиката, културата, етническите общности, се е извършвал винаги, универсалния характер на тези процеси стана възможен само с появата на съвременните комуникации. Ето защо, глобализацията започна в средата на ХХ век.

Глобализацията е обективен процес, който се развива независимо от нашите желания, а дори и въпреки тях. В руските политически кръгове има идея да се противопоставят на глобализацията, поддържници са за многополюсен свят. Но закономерните, обективни световни социални процеси не зависят от волята на политиците или на хората.

Прекрасният нов свят. Най-добрите представители на човечеството винаги са се стремили да осъществят проекта на идеалното общество – но ние сме все по-близо до самоунищожение.

От какво ще се успокои сърцето. Във всички страни, всички СМИ, семейства, учители, политици, трябва да възпитават у хората разбирането за това, че всички ние сме жители на една Земя.

[64341]

По отпечатъка да възпроизведем печата

Многото статии на Баал а-Сулам са посветени на една тема: как се отнася човекът към света, как разкриваме истинската реалност.

Това също повдига въпросът кои сме самите ние? Явяваме се някакъв вид енергия, който приема в собствените си усещания привичната ни форма на твърди, живи тела, заемащи място в пространството. Такива се усещаме.

Правилно ли е това усещане? И има ли тук въобще обективен критерий? Може би всичко е относително, и на всеки му се вижда нещо свое, в зависимост от неговите сетивни органи? Рабаш ни привежда такъв пример: това, което ни се струва стол, в очите на ангелите изглежда по друг начин. Всеки разкрива света съобразно своите инструменти на възприемане.

Като цяло, благодарение на статиите на Баал а-Сулам, се приближаваме към някакво обективно възприемане. С тази цел се повдигаме над своите получаващи желания и придобиваме желание за отдаване. Казано иначе, формираме в себе си даващо желание от получаващото – и тогава разкриваме реалността, която ни е създала.

Особена Сила ме е създала във вид на желание за наслаждение. Ако в отговор го обърна в желание да наслаждавам ближния, то някак приемам формата на Този, който ме е създал. Така човек приема облика на Човека – подобен на Твореца.

Аз разкривам в себе си все по-голямо желание за наслаждение – и мога да се обръщам в противоположност, докато не отработя всичко, което има в мен. С това напълно ще разкрия моя Създател – на принципа „от действията Ти ще Те познаем“. Защото Неговите действия – това съм аз. И, преобразявайки се в противоположност, Го разкривам. При това Го разкривам в себе си – както е казано: „ела и виж“ (бо у-ре). Това е и Творецът (Боре).

Такъв е нашият курс, така идваме към Неговото разкриване, и въобще, към разкриването на реалността. Защото всъщност цялото огромно множество от нейните части – е и творението, а с други думи, аз самия. И трябва да обърна себе си на намерение за отдаване.

Някои свои части усещам като собствено тяло, други ми се струват като близки хора. Но и те също са моите желания. Другите желания ми се струват далечни, а в крайна сметка те съставляват моята картина на света. И всичко това, в крайна сметка, трябва да обърна в отдаване. И крайният плод на тази работа ще стане за мен Творецът. Той ме е създал, а аз Го създавам, формирам, по отпечатъка възпроизвеждам печата.

Поначало ни се струва, че в света действат множество несвързани помежду си сили. След това откриваме, че това съвсем не е така,  все пак има връзка. Дъжд и вятър, топло и хладно, аз и семейството ми, приятелите и враговете… Има много сили и част от тях ми е безразлична, а другите имат за мен по-голямо или по-малко значение.

След това ги подразделям като цяло на хубави и лоши, а след това всички хубави свеждам към една добра сила, а всички лоши – към една зла. Така са възникнали митологиите и множеството богове, с времето съкратили се до три, два, един…

Ето и днес целият свят пред очите ни се обединява в едно цяло. Разкрива ни се интегралната природа, не поделена на фрагменти, подобно на научните дисциплини Човечество, общество, екология – всичко се свежда към едно. По такъв начин сменяме своето възприемане на реалността.

От урока по статията „Мир“, 02.12.2011

[62399]

Как да разберем съдбата си

Творецът ни довежда до мястото, където можем да достигнем целта. И за това ни е необходимо да направим само малко поправяне. Все едно имам голяма кола, която е напълно изправна, освен някакво малко винтче. Трябва само да го завъртя половин оборот и двигателят ще заработи, автомобилът ще потегли.

Но без този половин оборот нищо няма да се случи. Или, например, трябва само да сложа бушона в електрическата мрежа, запалителната свещ в двигателя. Това е всичко, което се иска от мен, нищо повече!

Затова не трябва да изучавам този двигател и целия голям автомобил. Сега трябва само да зная на кое  място точно да поставя запалителната свещ.

Творецът ме води точно на това място и ми го показва. Той прецизно настройва  чувството и разума ми, показвайки, че там ми е било зле, а тук ще ми е добре. Всичко това го чувствам вътре в себе си, в своето желание.

И сега, когато имам посоката, аз трябва да избирам. Или просто да избягам от лошото място в доброто, което вече няма да бъде по свободен избор, а просто в съгласие с природата. Всеки би направил така и би избягал от лошия живот към хубавия – всяко животно или човек, най- глупавият и най-умният. Защото нашият материал  е желанието да се насладим.

Но аз трябва над своята природа да изградя свободния си избор – да се издигна над  усещанията си, за да бъде насочено моето движение не към приятния живот, а заради наслаждение на Твореца. Единствено в тази точка, в тази работа се състои  свободата на волята ми. Трябва колкото се може по-дълбоко да проникна в тази точка и  нищо друго да не ме отвлича, освен изясняването  кое се нарича моя съдба.

От урока по „Увод към Учението за Десетте Сфирот“, 20.12.2011

[63719]

Кой ме разтърсва?

Човек се ражда с предварително зададени свойства. За тях не му се търси отговорност, независимо от това, дали са лоши или добри, макар че там едва ли има нещо добро освен точката в сърцето, чакаща пробуждането си. В Тора е казано: „Мотивацията в сърцето на човека е лоша от детството му”.

Но така или иначе, всичките му свойства са комбинирани и предназначени за духовен подем. В този свят човек има само едно задължение – да се издигне от животинското на човешкото стъпало. И затова всичко, което той има, включително и духовната точка и външните материални качества, всичките му параметри, всичко, което го формира, е изградено, разбира се, само за да го устреми към целта. От тази цел, от тази финална точка на края на поправянето всичко се спуска тук и оттук всичко се издига обратно към този край на поправянето.

Безусловно, случайности няма. Всичко съответства единствено на тази висока задача. И затова към злото трябва да се отнасяме също както към доброто, приемайки всички неща като необходими компоненти, съединяващи се, за да се комбинират за нас във вечно и съвършено състояние.

Част от качествата си ние наследяваме от баща си и майка си, друга част ни дава възпитанието, по-нататък добавяме към тях качествата, получени от обкръжението, навиците, ставащи втора природа и т.н. Всичките те проникват в нас така, все едно с тях сме се родили.

Тук трябва да се разбира, че нищо не идва случайно, както си мислят хората в нашия свят. Напротив, всичко преминава през система, която последователно въздейства върху нас, съобразно програмата, съгласувана с общия комплекс от системни взаимодействия.

В този случай, за мен не е толкова важно какви именно фактори ме формират, дали родителите, дали връстниците в детската градина и училището, съседите, радиото и телевизията, книгите или още нещо.

Всъщност, с нас се случва следното: ние получаваме от Твореца точката на желанието, създадено като същност от нищото. По-нататък тази точка се подлага на различни въздействия от светлината, които Баал Сулам подразделя по нива: наследствени качества, вътрешноматъчни фактори, влияние на най-близкото обкръжение, влияние на обществото, навиците и т.н. Като цяло, всичките те идват от Твореца и така трябва да се отнасяме към тях.

Следва въпрос: каква задача е възложена на мен самия? Започвам да разбирам, че всичко в моя живот произтича от един единствен Източник, който се облича в различни одеяния. Всъщност, това не са одеяния, те само ми се представят като такива, а в действителност това е същата онази висша светлина, преминала през различни филтри и рисуваща в моето възприятие различни образи, които формират за мен картината на света, включваща неживата, растителната, животинската природа и хората. Посредством това Творецът постоянно ме „разтърсва”, тласкайки ме напред.

И така, когато човекът събере всичките тези видове въздействия заедно, свързвайки ги с правилната цел, тогава той взаимодейства с Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята“, 22.12.2011

[63989]